Нойер - 11-ият играч

Играч с номер 12 - всички сме го чували като израз. Феновете, създаващи атмосфера, в която гостите се чувстват в малцинство, неспособни да противостоят.

Но футболът остава игра 11 на 11 тялом, като дори се е наложило старото клише - 10 полеви играчи и вратар.

Забравете. На 30 юни 2014-а листчето с това старо и изтъркано разбиране за любимата ни игра трябва да е полетяло към коша.

Помним как излизаше далеч пред вратата си Брус Гробелаар, после Рене Игита, Жан-Мари Пфаф и още... Вратари, които не се притесняваха да напуснат наказателното поле и да подадат топката с глава, крак или гърди на съотборник - това не е чудо невиждано.

Но на 30 юни 2014-а се случи нещо, което промени завинаги разбирането за един футболен отбор като за "10+1". И - бъдете сигурни - след 20 години този ден ще бъде наречен "революция".

В онази вечер в Порту Алегре германците се нуждаеха от продължения, за да пречупят Алжир на осминафинал на световното. Трудно беше, контраатакуващи бързо и сръчно, играчите от Северна Африка излизаха зад гърба на германската защита през няколко минути.

Отбраната на отбора на Льов бе подредена толкова високо, че ако игрището бе по някаква сила свише обърнато не хоризонтално, а вертикално, щеше да се падне по средата на "шведска стена", каквито имаше навремето в салоните на училищата. Почти на центъра на терена.

И Слимани, Судани, Тайдер, Бугера излизаха на скорост зад тези немски блокове, оставащи в пространство от около 120 квадратни метра, защитавано само от един човек.

В онази вечер Мануел Нойер превърна играта на вратаря в представяне на 11-ия играч. И ето как точно го направи (горе е картата с покритата от него територия по време на мача).

Германците бяха наметнали мантията на испанците от последните 8 години. Отбор, пристрастен към топката и контрола върху играта. Искащ да има предимство над съперника във всяка зона и компонент. "В шаха царят също е действаща фигура. Използвай я, за да имаш предимство. Във футбола вратарят не може просто да седи и да си подпира гредите, когато нищо не се случва пред него. Трябва да помогне и да даде преимущество на отбора си", твърди един от учениците на Кройф - Пеп Гуардиола.

И ако изявите на неговия настоящ подопечен страж Клаудио Браво са за момента обект на груби шеги и ирония, изчакайте...

Защото идеята е да се постигне това, което Германия направи преди 3 години с Нойер.

Байерн всяка седмица излиза с 11 срещу 10 в Бундеслигата. Отбраната знае, че е по-многобройна с един човек, покриващ зоната от 40-ия метър до вратата. Обръщаш се и връщаш, дори без да гледаш, топката назад. Пресираш здраво, има кой да ти покрие гърба.

В онази вечер в Порту Алегре Нойер излезе 19 пъти извън наказателното си поле само за първото полувреме. Отигра топката 24 пъти - само четирима алжирци я бяха докоснали повече пъти за 45-те минути.

Това не бяха самоцелни спринтове, за да се сгрява.

Колко атаки започнаха от него? А колко пъти спаси с излизанията си голове (виж видеото горе)?

Нойер е постигнал съвършенството в играта на вратаря. Той покрива последното пространство пред гола - това е приносът му в дефанзивен план. Следи играта и е стъпил на педала на газта за спринт, виждайки, че дълга топка ще мине над главите на бранителите.

Но Мануел е много повече от добър в предугаждането на опасности. Той е 11-ият футболист в отиграванията.

"Не бих го извадил от моя отбор 5 срещу 5 като полеви играч", твърди Бастиан Швайнщайгер. И сочи три аргумента - дълъг пас, отиграване с едно докосване и с глава, в които Нойер не отстъпва поне на 20 от футболистите в Байерн.

Разбира се, контролът, късите пасове, техниката и дрибълът са друга работа. Но те не са му нужни.