Голямото съперничество в най-малкото футболно първенство

Има един час до началото на мача и играчите започват да пристигат на стадиона. Някои са с натежали очи и крака, може би е от слънцето или напрежението.

Все пак иде дерби.

А може и да е от това, че са имали дълга нощ, защото по това време на лятото градчето Хю, столица на Сейнт Мерис, е доста натоварено с туристи, които търсят забавления. Все пак едно остров Сили, един от архипелага в Атлантика, е само на 50-ина километра на Югозапад от бреговете на Англия.

През зимата е различно. Но през лятото нощите са дълги, изпълнени с музика и песни от караоке баровете, а сутрините - леко несигурни, ако погледнете в очите на местните. Усеща се умора.

Но играчите са тук, защото мачът е важен. Махмурлукът няма да им попречи. Футболът тук е повече от традиция. Той е начин на живот.

Един се хваща с линиите на игрището, да ги повтори и подчертае, да нареди флагчетата за корнерите. Други закачат мрежите на вратите. Вижда се и един с количка с пръст, който запълва няколкото дупки, оформени от зайчета, минали през терена в дните от последния мач досега.

Останалите са при съблекалните - един с цигара в уста, друг с кафе, завиждайки тайно на онези, които са се сетили да си вземат по един сандвич из пътя. Разговорът обикновено се върти около това дали ще успеят този път отборите да са 11 на 11.

След това всички влизат в съблекалните и е време да се преоблекат по екип. Половината отиват вляво, другите - вдясно. Домакини и гости. Няма никакво колебание кой за къде е, въпреки леките болки в главите от снощи.

Всяка седмица този ритуал се повтаря. Същото игрище, същите съблекални, същите съотборници и противници.

Разликата е само в това има ли махмурлук.

Добре дошли в най-малката футболна лига на планетата. Няма нужда да идвате пак другата седмица, за да видите останалите отбори.

И двата са тук.

А бяха времена, когато във Футболната лига на остров Сили имаше цели четири тима. Два от Сейнт Мерис и по един от Треско и Сейнт Мартинс, малки островчета наоколо. Но населението на архипелага рязко намаля след 50-те години на миналия век. Останаха два отбора.

До 80-те години те се казваха с прозаичните имена Рейнджърс и Роувърс, но това се промени. Получиха своята местна идентичност.

Така вече 30-ина година на терена на "Гарисън Фийлд" на хълма над Хю, излизат Гарисън Гънърс и Уулпак Уондърърс.

Нито едно дерби на планетата не се играе толкова често. Между октомври и май Лигата си има 20 редовни кръга, а при липса на други отбори, ясно е, че всяка седмица се срещат тези.

Има и два шоумача, един на Боксинг дей - между ветерани на двата тима, както и един по-рано през есента срещу традиционен отбор на хората, които се грижат за популациите от птици на островите. Те идват в Хю веднъж в годината, когато им предстои и един двубой срещу сборен тим от местните.

Останалото е: Гънърс - Уондърърс.

През октомври стартът се дава с мач за Чарити Шийлд - старото име на суперкупата в Англия между шампиона и носителя на купата. Разбира се, играят Гънърс и Уондърърс. Трофеите се разпределят от тях.

Има и два турнира за купи, а единият дори е с два мача на разменено гостуване. Така между октомври и март двата непримирими съперника се срещат 24 пъти.