Той няма паспорт и родина. Футболът е неговата територия

Той израсна недалеч от местата, където Исус Христос е вършил някои от чудесата си.

Край платото с прочутото Галилеево езеро се издигат Голанските възвишения. Там се появи на света през 1985-а Вийам Амаша, а къде се е научил да играе така добре футбол, трудно е да се каже.

Голанските възвишения са една от темите, за които не се говори много-много в политиката, дипломацията и иначе загрижения за толерантност и равноправие модерен свят.

Те са в Сирия, географски и според силата на международното право. Но всъщност са в Израел, окупирани в почти 2/3 от територията им, преди 50 години. От 1981-ва по тези места вече важат и законите на страната, въпреки че те би следвало да са сирийски...

Там живеят отломки от няколко етнически групи, като едната е на друзите - около 2 милиона от тях са се пръснали по света, нямат родина и националност. Като племе са, но продължават да са корава общност и гордо спазват традициите си, където и да идат.

Над 140 000 от тях живеят в Израел, като един от тях е Амаша, който се преселва с родителите си в Кирят Шмона в началото на 90-те години. Играе футбол в местния отбор Ирони, а през 2005-а, на 20, вече е в първия тим

Не са лесни години - в лигата има само 7 футболисти с арабски имена. Разликата е, че те са от Сирия и Ливан по националност.

Амаша няма родина. Няма паспорт дори. Той  е друзи.

Неговият народ е с "ничий" произход, по законите на дипломация и международно право.

Така обаче Макаби Хайфа си решава проблем, като не го вписва като чужденец, когато го купува през 2011-а. Нападателят бележи гол след гол и става любимец на публиката.

Освен това е и първият топреализатор на лигата с арабско име от сезон 1987-88, когато легендарният по тези места Захи Армели го постига, пак с Макаби Хайфа.

Амаша играе два пъти в Шампионската лига, стига на прага на групите, вкарва хеттрик на босненския Баня Лука, нанизва два гола в кошмарен за българина Валентин Илиев мач срещу Стяуа... В онази вечер израелците бият с 5:0, а Илиев е изгонен за нарушение срещу човека, който дори не може да си извади паспорта на летищата.

Няма такъв. Той е единственият професионален играч в списъците на ФИФА и в световния футбол въобще, срещу чието име не пише националност. Няма знаменце.

Когато се налага да пътува за първи път с Макаби, израелската федерация изисква документ - нещо като пасаван, временен паспорт за пътуване, с който Вийам да напуска страната. Което обаче не го спасява от нуждата да си вади самостоятелна виза за всяка страна, в която иска да иде - дори на почивка.

Той е нещо като героят но Том Ханкс във филма "Терминалът", просто не му се налага да седи на едно летище цял живот... Няма родина, няма флаг и националност.