Той няма паспорт и родина. Футболът е неговата територия

През годините неведнъж искаха да го направят национал на Израел, но след като записа един мач за младежкия тим (и вкара два гола), хората от общността друзи се възмутиха. Семейството му - също.

Всеизвестно е, че това кораво и непоколебимо население не може да бъде наречено приятелско с Израел.

Сирия също опита да го направи национал през годините, в които вкара над 100 гола в израелската лига, но и това не се случи. Той е друзи, а те национален отбор нямат.

Луис Фернандес бе последният селекционер на Израел, който опита - беше през 2011-а. Но Амаша му отговори в интервю за национална телевизия:

"Сигурно ще е страхотно да играя в националния отбор. Да се наредя до другите, да чуя химн и да срещна най-силните отбори в Европа (Израел играе в квалификациите на УЕФА). Ще го правя година-две, докато съм в добра форма.

Но през това време моите хора ще страдат, моето семейство ще има проблеми. Никой от роднините ми няма да може да сключи брак, ще бъдат заклеймени заради мен. Децата ми ще живеят с това, а в нашата общност такива неща не се прощават."

Два пъти през най-силните му години (между 2009-а и 2015-а) нападателят бе искан от европейски клубове - вярно, не грандове, но все пак... Торино и Лил проявиха интерес. Говореше се, че Юси Бенаюн го е препоръчал на испански клубове...

Но клубът му Макаби Хайфа се е допитал до ФИФА и се оказало, че такъв трансфер много трудно може да се случи. Регистрациите са и по националности, а изглежда само израелската федерация може да допусне тази на Амаша.

Днес е в Апоел Тел Авив, друг исторически клуб на Израел, като скоро ще направи 32 години и е далеч от най-славните си дни на терена. Има зад гърба си две титли, купа на страната, в която си изкарва прехраната, както и малката обувчица за голмайстор.

Слушал е и химна на Шампионската лига.

Но му липсва усещането да се наредиш до сънародниците и да изпееш с пълно гърло един друг химн.

Този на родината.

Вийан Амаша направи кариера във футбола без да има такава.