В съблекалнята не бива да е тихо

Сирли Фрейтас вдигна телефона, обаждаше се съпругът и Клеберсон Силва. За последно, преди да си изключи телефона по време на полета.

"Ти в самолет ли си или в бар?", пита го жената - на заден план се чуват шеги, дружни смехове, дори някой си тананика. Настроението в самолета на Чапекоензе, с който пътува и журналистът Силва, е отлично.

В нощта на събота срещу неделя българско време Чапе ще играе първия си мач от онзи фатален 29 ноември, когато 71 души загинаха в самолета по време на полета към Колумбия за най-важния мач в клубната история. Двубоят е контрола с Палмейрас, шампиона на Бразилия.

Хората в градчето Чапеко ще напълнят трибуните на малката арена и искат да зърнат 22-мата нови играчи, попълнили състава на почернения клуб. Само трима играчи оцеляха, сред тях и един от лидерите на отбора Нето, цетралният защитник.

Невероятно е, но той вече опитва да ходи без патерици и може би ще се възстанови напълно от зловещия удар.

"Светлините угаснаха и настана някаква тишина, а аз започнах да се моля - спомня си Нето. - Нямаше паника или истерия, мислехме, че се приближаваме към кацането.

Но не чувах двигателите и усетих, че нещо не е наред. После започнаха и алармите, а наоколо всички се молеха. Това е последното, което помня."

Събужда се в болницата и му казват, че се е контузил тежко на мача. Не искат да му дават новините веднага, не знаят каква ще е реакцията. Той започва да връща лентата чак ден по-късно...

Чапеко е едно тихо градче с около 210 000 жители. Горе-долу толкова са се побрали на "Маракана", когато през 1950-а националният тим изпуска световната титла срещу Уругвай.

Отношенията между отбора и града са отлични, здраво свързани, дори интимни - няма звезди в Чапеко. "Играчите ни не ходеха по барове, те се разхождаха по улиците и пиеха кафе с феновете", разказва 41-годишната Карина Дини, преподавателка в училище.

Чичото на съпруга и е загинал в катастрофата. Работил е в клуба. В малкото градче почти няма човек, загубил близък или приятел в ужаса.