Бекъм: Началото на приказката

Навън вече е почти тъмно, вечерта се спуска над лондонското предградие Лейтънстоун.

Но на игрището в парка Гилуел две фигури продължават да не си тръгват. Едната - дребничка, гони топката до мястото за корнер и центрира. После я взима отново, наглася и бие към вратата, където далеч по-едър човек седи като вратар.

"Хайде, Дейвид - чакат ни за вечеря", казва таткото Тед, прибирайки недоволното момче. Ако не го прибере, синът му ще остане да бие удари и корнери до полунощ, а може би и след това.

Тед знае, че той е "виновен" за това. Той играе по долните дивизии на Англия, полупрофесионално, и често е взимал сина си Дейвид на тренировките. Малкият мисли само за футбол. Влюбен е в играта.

Ще минат години и голяма част от футболния свят ще се влюби в Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм - една от модерните символни фигури в играта.

В Лейтънстоун, Източен Лондон, най-близкият отбор е Уест Хем. Почти на същото разстояние е и стадионът на Тотнъм "Уайт Харт Лейн", а днес в махалата е и новият "Олимпийски стадион", построен за игрите през 2012-а.

На 2 май 1975-а, когато Дейвид Бекъм се ражда в местната болница Whipps Cross Hospital, двата клуба са обсебили всеки в този и околните квартали.

Такава е културата на английските запалянковци, а и демографията в онези години. Местните са само местни, подкрепят своя отбор. Няма глобални брандове, които да наводняват далечни градове с фланелките си и да изземат от подкрепата за локалните отбори.

Да, но Тед Бекъм, футболист и специалист по поправка на кухненски домакински уреди (заплатата в долните дивизии не стига) е луд фен на Манчестър Юнайтед. Той е гледал Бест, Лоу и Чарлтън, помни Бебетата на Бъзби преди мюнхенската трагедия - това е неговата религия.

Съпругата му Сандра Уест работи във фризьорски салон и споделя неговата страст по "червените дяволи". Двамата успяват дори да пътуват до Манчестър за мачове на отбора.

Дейвид расте като фен на Юнайтед. Боби Чарлтън - това е името, което баща му "вгражда" в главата му. Най-добрият.

"На 7 години той вече бе изиграл стотици мачове в квартала - разказва Сандра. - Не спираше. Понякога се налагаше да го прибираме насила. Баща му бе виновен, той му разказваше за футбол през цялото време.

Намираше билети за мачове на "Уембли" чрез компанията, за която работеше. Дейвид бе ходил на поне 10 двубоя на стария "Уембли", преди да навърши 12 години."

Няма как такова хлапе да не се влюби във футбола.

След навършване на 12, баща му започва да се оглежда за правилното място за развитие на момчето, в което - не само с очите на родител - вижда заложбите да стане професионалист.

Изкарва проби в Лейтън Ориент, Норич Сити и Кристъл Палас. Започва да тренира в Училището за таланти на Тотнъм, а и Арсенал проявява интерес. Дядото на Дейвид забранява да се чуе за последното. Той е привърженик на "шпорите" и не пропуска мач от първите години след Втората световна война.

Но Тед Бекъм има своята мечта и смята да я преследва. Тя се казва Манчестър Юнайтед.

По това време Дейвид играе за Риджуей Роувърс, където е от 8-годишен. И в годишника на клуба се четат думите на треньора му Ъндърууд от онова време:

"Той изстрелваше топката като ракета.

От всяка точка на игрището. Нямаше 10 години, а вече опитваше пасове на по 30-40 метра. Стойката му, подходът му и невероятният му глад да се учи - това го отличаваше."

Отборът на Роувърс е силен. Печели турнири, като най-силният е този, организиран от "Футболното училище на Боби Чарлтън", който се играе в Чингфорд, пак в Източен Лондон.

Именно там го вижда и самият Чарлтън - любимецът на татко му. Двамата бързо се разбират и на 14 години Дейвид подписва първите си формуляри като юношески играч - за школата на Чарлтън (двамата са на основната снимка), която набира футболисти за Манчестър Юнайтед.

Е, все пак има и хора, които съжаляват. Например на стадиона за кучешки гонки в Уимслоу, където от 10-годишен Дейвид работи за по 10 лири надница, сервирайки разхладителни напитки в дните на състезания.

Хлапето е любимец на всички.