Бекъм: Началото на приказката

Животът му в Манчестър е труден в началото. И до днес Дейвид твърди, че Лондон му е липсвал в онези години.

Затова и след прибирането на фамилията от Америка преди 2 години, Бекъмови избраха да живеят в столицата. Дейвид има Лондон за своя дом, въпреки че Манчестър го изстреля към световната слава.

Първият договор - отново по схемата за млади таланти, а не професионален, идва на 8 юли 1991 г.

Той вече е с Манчестър Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън следи всичко, което Дейвид прави в школата на Чарлтън и вече в академията на Юнайтед.

Той вижда, че лондонското хлапе е идеална подправка към генерацията, която минава през академията, а там са Скоулс, Бът, братята Невил, Грийнинг, Савидж... Талантливи момчета, готови за първия отбор.

През май 1992-ра те печелят Младежката Купа на ФА - трофеят, където се състезават отборите до 21 г. Гигс също е в състава, въпреки че вече е направил своя дебют за първия тим на Юнайтед (горе).

Треньорът на този състав Ерик Харисън сяда да пие чай на следващия ден Фъргюсън, който е гледал финалите с Кристъл Палас (в два мача). И шотландецът му казва, че гръбнак от този отбор може да даде на клуба ново поколение като Бебетата на Бъзби - мотивацията им, талантът им и принадлежността към Юнайтед биха били разликата, това са думите на сър Алекс.

През септември същата година той пуска Бекъм в първия тим, в мач срещу Брайтън за Купата на лигата.

А през януари 1993-а младото момче, което в този момент е използвано в центъра на полузащитата до Скоулс, подписва първия си професионален договор с Манчестър Юнайтед. До него в стаята е баща му Тед.

Мечтата на цяло едно семейство се сбъдва.

Преди Дейвид Бекъм да стане звезда на световната сцена ще минат още години.

През сезон 1993-94 г. той играе в няколко двубоя, но не и във Висшата лига. Влиза срещу Галатасарай в Шампионската лига, най-вече заради правилото за само трима чужденци на терена, което по това време ограничава всички отбори в турнира.

През есента на 1994-а сър Алекс решава, че Бекъм има нужда от игрово време и изкарва под наем в Престън (с екипа на отбора горе), където обаче остава само няколко месеца, вкарва два гола. Единият, пред очите на Боби Чарлтън, дошъл да го гледа, е директно от корнер.

През януари 1995-а Фъргюсън го връща в Юнайтед и нататък историята е ясна.

На 2 април при нулевото равенство срещу Лийдс дебютира във Висшата лига, а до края на сезона изиграва четири мача и е резерва на финала за Купата на ФА, загубен от Евертън.

Юнайтед губи и титлата с 1 точка зад Блекбърн, но Бекъм, както и рижавият Скоулс, Бът, Невил и Невил, а и вече утвърдените Гигс и Шарп, са инжекция младост в Юнайтед.

Фъргюсън взима най-важното си решение, независимо, че цяла Англия говори как "не можеш да спечелиш нищо с децата".

Тяхното време е дошло, а това на Хюз, Инс, Маклеър и Канчелскис - минало. Сър Алекс отваря вратите на Клас 1992 и изгражда около Ерик Кантона нов отбор с тези момчета.

През лятото на 1995-а Дейвид Робърт Джоузеф Бекъм тръгва към звездите.

И ги покорява.