Намираме Георги Георгиев на корта

Тенисът е моят антидепресант

Жоро от „Остава” - един запален спортист-любител

Джони Кейджов
Джони Кейджов 08:20 ч., 17 Яну 2015
0
1758
Стоян Георгиев

Намираме Георги Георгиев на корта.

Григор и Цвети запалиха много деца

Григор Димитров и Цветана Пиронкова запалиха много деца и млади хора за тениса, сигурен е Жоро. Според него, като активен любител по кортовете, в последните 2-3 години рязко са скочили желаещите да играят, абонаментите за игрищата са се увеличили. Това е ефект от добрите представяния и емоциите около двамата българи, които гледаме от тв екрана.

Не в музикалното студио или в офиса на продуцент.

Това е човекът, популярен като Жоро от „Остава”, който обича и спорта.

След поредните няколко сета в залата, започва разказът му за „Sportinglife”.

- Любител съм,  харесвам тениса, започва Жоро.

– Не е само играта като такава, а и това, че играеш с различни съперници, завързваш запознанства. На корта няма значение кой кой е. Играете, после е време за по бира. Всички чистят корта после, падат професионалните различия, известност, възраст...”

Страстта му датира от детските години в родния Казанлък.

Като ученик започва да играе на първите кортове на тенис клуб „Розова долина”.

Там се запалва и учи първите неща в играта с ракетата.

В прав текст

Тенисът ми е антидепресант, помага ми да се справям със стреса.

„Играх доста  години, до към 27-годишна възраст – разказва музикантът. – След това имаше близо 10 години, в които нямах време и изобщо не пипах ракетата. Но пак се върнах към страстта си. Тенисът ми е антидепресант, помага ми да се справям със стреса.”

Няма много общо с китарата, признава Жоро.

Тук трябва да си по-сръчен с краката, но и с ръцете, все пак.

Екипировката?

„Не съм страшно претенциозен към нея, не съм „имиджар” или маниак  да взимам най-скъпото – разкрива Жоро. – Но и на корта, както и в живота, искаш да се чувстваш удобно и добре, да имаш самочувствие. Не троша пари за най-модерните ракети и екипировка. Обувките са много важни, разбира се – те ти правят играта, сцеплението с корта. Както и материите за дрехите.”

Джокович е любимец №1

Гледа тенис и по телевизията. Неговият любимец е Джокович. „Той е номер едно – убедителен е Жоро. – Най-пъргавият, най-мотивираният, най-силният.” 

Гледа и футбол, разбира се. „Нямам конкретен любим отбор в чужбина, но ако всепак трябва да кажа един – това е Ливърпул. В България съм от ЦСКА, познавам се лично и с Тодор Янчев, Христо Янев – момчета от Казанлък.”

Георгиев е от „отбора на Новак Джокович” – харесва дрехи на марката „K-Swiss”, рекламирана от сърбина.

Пазарува основно онлайн или от магазини в София.

Играе с маратонки на „Head”, но признава, че не са най-нов модел или нещо ултрамодерно.

„Харесаха ми визуално, удобни са ми, затова избрах тях”, разказва.

Ракетата му е „Head Extreme”, с такава играят Ришар Гаске и Александър Долгополов.

Темата от само себе си скача към родната гордост в тениса – Григор Димитров.

„Голям любимец ми е. Талантлив, страхотен. Гениален тенисист. Но имам мнение за треньора му. Не ми харесва, играта му напоследък започва да избледнява. И трите му мача в Бризбейн не бяха добри. Според мен това е от треньора. Ще губи, разбира се, това се случва на всеки – но да го прави с хъс и тотално мотивиран. Ето това е моето мнение.”

Връщаме се извън професионалната тенис верига.

В залата, където играят любителите. Дисциплината от спорта помага, въпреки че за музикантите битува мнение, че са „отнесени от вихъра”.

„Това е самоконтрол, дисциплина, подреденост – казва Жоро. – Помага много, въпреки че в творчеството няма как да има строга дисциплина. По-различно е, не мога да хвана китарата и да кажа – тази сутрин ще направя тази и тази песен.”

Факт

Може и да е направил 1000 мача като Федерер, макар и не като професионалист.

Сеща се и за турнира „Арт тенис”, който организира от от три години. И говори за него с голям ентусиазъм.

„Събираме се артисти, музиканти, приятели, журналисти. Имаме си купи, тази година шампион стана DJ Мартен. Той е тренирал тенис, има и данни. Изкарваме си супер, играем по 4-5 мача на ден, много позитивни емоции има на този турнир.”

„Най-важно е да се спортува”, завършва разговорът в подходяща тоналност.

Децата да играят, една нация трябва да играе, да тича, да спортува.

Иначе... За къде е?

„В София вече има достатъчно места и за тенис,  и за футбол... Особено на открито. Така и трябва да е. За масовия спорт никога не са много инвестициите. Това трябва да е държавна политика.”

Достоен край на разговора с един запален спортист-любител.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията