Трансфери през януари? Не, благодаря!

Трансферният прозорец хлопна, като дори Еманюел Адебайор си намери отбор. Това вече е новина! Футболният безхаберник от Того ще играе в турския Истанбул Башакшехир, който се бори за титлата в силното първенство на юг от нас.

Това може и да е сензацията на последния ден от януарските сделки, но не е най-голямата.

Като цяло едри трансфери така и не се случиха, защото все повече от водещите клубове загърбват този период. Да вземеш звезда през януари е труден за изпълнение и невинаги добре преценен ход.

В Англия Саутхемптън прибра Маноло Габиадини от Наполи за 14 милиона лири, Уулвърхемптън плати 13 милиона лири за Елдер от Бенфика, Уест Хем взе за същите пари Роби Брейди от Норич и... горе-долу това е за 31 януари.

Последният ден на прозореца бе симптоматичен за целия период през зимата във Висшата лига.

Няколко сериозни изходящи сделки го маркираха - Оскар (Челси) и Одион Игало (Уотфорд) заминаха за Китай, а "булката-беглец" Димитри Пайе се върна в Марсилия.

Така за първи път в историята на Висшата лига клубовете са на печалба в крайната равносметка. Тоест - повече продадени навън играчи, отколкото привлечени! А и като цяло похарчените 215 милиона лири контрастират ярко с 1,67 милиарда, дадени от същите 20 клуба за трансфери през лятото.

Защо януари не е добро време да доведеш нова звезда в Англия?

Динамиката на мачовете е убийствена. Играеш през 3 дни. Вкарването на нов футболист в този момент, в който отборът ти реално не тренира на обороти, а просто възстановява между двубоите, е трудно и за него, и за състава.

Настаняване, представяне, запознаване със състава, тактиката, мениджъра... няма време за това между пътувания и мачове. Има реална опасност адаптацията на новия играч да се забави и усложни от дребни травми, получени в първите му участия, защото английският футбол не те жали, ако влезеш в него неподготвен физически и психически.

Клубът няма нужда и от медийните циркове, които се разиграват около всеки голям трансфер, когато е в този напрегнат режим от мачове.

Да не говорим, че трябва да надплатиш сериозно, за да вземеш точния човек по средата на сезона.

Искаш Александър Лаказет от Лион, но ако цената му е реално 25 милиона, ще трябва да извадиш 40-45 през януари. Причината е, че френският клуб се лишава от звездата си насред първенството, ще е сложно да го замени и влиза в трудна ситуация.

Така става и ефект на доминото. Фернандо Торес натисна за трансфер от Ливърпул в Челси през януари 2011-а, който бе сериозно надценен - 50 милиона лири.

За да реагира някак - пред фенове, а и спортно-технически, клубът от "Анфийлд" също надплати солено за Анди Керъл от Нюкасъл (35 милиона лири).

През лятото, при разумни преговори и трансфер в условията на по-добрия за това прозорец, Торес щеше да иде в Челси за сума около 40 милиона, а Керъл, който по това време вкарваше голове във Висшата лига и бе на 21 г., би излязъл около 20 милиона.

Има проблем и с регистриране на новите играчи за евротурнирите, защото те са играли вече в тях с предишния си клуб.

И изобщо - голяма сделка с ас във водещ клуб е мъчна през януари. Особено във Висшата лига. Да, донякъде е вярно, че 1-2 нови лица могат да ти дадат нов импулс през втората половина на сезона.

И затова тимовете с проблеми в таблицата, борещи се да не изпаднат, посягат към такива - целят някаква форма на рестарт.

Но идването на нова звезда в разгара на януарската лудост, неготова и нямаща време да се интегрира спокойно и точно в отбора, може да има обратния ефект.

Затова и изключително рядко грандовете правят операции за големи пари в този период. Изключенията идват, когато някоя от техните набелязани цели търси трансфер и има проблеми в настоящия си клуб - тоест моментът е удобен.

В противен случай те предпочитат да запазят атмосферата и натрупаната инерция за втората част от сезона без гръмки промени.