Големият сержант, който строи в две редици Южна Америка

Луис Фелипе Сколари изгради два от най-силните клубни отбори на континента

Sportinglife
Sportinglife 12:50 ч., 11 Фер 2017
0
5631

През 1982-ра светът асоциираше думата "футбол" с Бразилия. Нищо, че първенецът на планетата бе друг...

Естетите оцениха магията, която селесао донесе на Мондиала в Испания.

В същата тази година един безкомпромисен тип, който на терена бе далеч повече германец, отколкото бразилец, бе окачил обувките и се готвеше да стане треньор.

Луис Фелипе Сколари стана футболист, защото и баща му Бенжамин беше такъв.

В Кашиас до Сул, където игра най-дълго, хората кръстиха защитника Сколари "дървен крак", защото по-често неговите намеси водиха до това някой да се търкаля в агония по земята, отколкото да красиви голове.

Но през 1982-ра Луис тръгна по стъпките на треньорския занаят с ясна идея в главата. Бразилците имаха най-големите артисти с топка, но това не е достатъчно. За да владееш терена, да контролираш съперника и да печелиш мачове, трябва дисциплина.

Започна в Сентро Спортиво Алагоано, после мина през Жувентуд и Брасил де Пелотас - отбори втора и трета ръка. Стана един от първите чуждестранни треньори в Саудитска Арабия през зимата на 1984-а, когато замина да води Ал Шабаб.

Беше само на 36 години, но вече - финансово независим. Офертата от арабите, казват, му е гарантирала дълго спокойствие.

Но мечтите все пак не са направени от банкноти.

През лятото на 1987-а го покани Гремио - отборът, който подкрепя като дете и винаги е обичал. Тук трябва да започне истинската история на треньора, оставил огромна следа в клубния футбол на Бразилия и целия луд по играта континент.

Фелипао - както вече е наричан (Големия Фил) спечели веднага Щатското първенство на Гаучо, но после зацикли в битките с най-големите в страната. Но името му вече значеше нещо - бе фактор в бразилския футбол.

Горе-долу по това време като негов съветник, изповедник и ментор вече стабилно се е утвърдил Карлос Фронер - треньорът му от времето, когато Луис е ритал хората с екипа на Кашиас.

Той става фигурата, която помага на твърдия характер на Сколари да се шлифова в страхотен мотиватор и много силен треньор.

Двамата напускат Гремио и отиват в Гояш, където също оставят добри впечатления, но резултатите не са блестящи. След това отново зове Изтокът, като Ал Кадисия позлатява Сколари и го изкушава в Кувейт. Толкова са впечатлени от него, че му дават да води и националния отбор.

Но иракската инвазия и последвалите военни действия в региона го принуждават да се върне в родината.

"Кой знае как щеше да се развие кариерата ми, ако не бе Пустинна буря - разкрива треньорът, известен с това, че никога не крие високите си финансови изисквания. - В Кувейт беше супер, но войната сложи край на всичко това."

Издържа по няколко месеца в Куритиба и Крисиума, но в бразилския футбол в началото на 90-те пари няма. И Сколари пак тръгва на Изток, пак към познатата Саудитска Арабия.

В родината му се шегуват, че е повече пътешественик, отколкото треньор. Нямат преки наблюдения върху работата му. Не го приемат насериозно, въпреки че дори само физиономията му изисква респект.

През 1993-а Гремио сензационно се обръща пак към него, след като клубът е в голяма криза за успехи - десетилетие по-рано е спечелена титлата и Копа Либертадорес. От тогава - слаби резултати и нестабилност.

Сколари заварва в любимия си клуб среден отбор, неуверен в силите и без големи звезди. Но привиква своя жокер - Фронер, и започва да налага напълно нов начин на работа.

Носят се легенди за методите му в Гремио. Дисциплината е над всичко, като се стига до крайности и гонене от отбора на нарушителите. Сколари иска стил, смесица от аржентинската хитрост и физическа сила в отбрана, и германската мощ в атака.

Феновете са скандализирани.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията