Големият сержант, който строи в две редици Южна Америка

Фелипао се превръща в легенда на клуба, а в родината му вече се пише и говори за следващия треньор на националния. Месеци по-късно обаче след позорно 1:4 от Португеза, Сколари изглежда изчерпан.

"Ще се приберем пеша до Порту Алегре - срам ме е да се качим на самолет, влак или каквото и да е. Хората никога няма да ни простят този провал, ние сме позор", казва пред репортерите.

След което напуска поста.

Заминава за Япония, където "офертата бе твърде добра за изпускане" по думите му. Но след само 6 месеца събира отново багажа и се прибира в Бразилия.

"Това бе най-доброто финансово предложение в цялата ми кариера - признава Сколари. - По-добро дори от всяко, което съм имал в Европа."

Палмейрас, подхранен с парите на концерна "Пармалат", решава да събере супер отбор в Бразилия и да атакува титлата и Копа Либертадорес. За предводител е избран Големия сержант.

Тук Сколари заварва съвсем различен материал, в сравнение с Гремио.

Вратарят Маркос, Роке Жуниор, Жуниор Баяно, Клебер, Сесар Сампайо, Алекс, Зиньо и Еваир са играчи със статут на звезди в страната. Привлича Нунеш, неговото момче от Гремио.

В състава по това време, макар и като резерва, е и Тиаго Силва. Познаваме го от Литекс и ЦСКА, а и с един мач за националния отбор на България.

Торсидата на Палмейрас иска среща с треньора и му казва: "Не те харесваме заради поведението ти в Гремио, когато играехте срещу нас." В отговор Фелипао иска 3 месеца да покаже на феновете колко е отдаден на каузата.

Привиква отново познатите Фронер и свещеника Да Куня, който вече с треперещи пръсти влиза в съблекалнята - това е неговият любим отбор!

Полуфиналът в Копа Либертадорес срещу Ривер Плейт е загубен с 0:1 в Аржентина, но предстои реванш.

Сколари събира тима на лагер 4 дни по-рано и говори с всеки дълги часове. Обяснява - това е мачът на живота ни!

В съблекалнята чете писмо от вдовица, която е написала до играчите, че духът на нейния съпруг е с отбора. На терена Палмейрас лети - 3:0 и място на финала!

Отборът отново е изключително сплотен, както и в Гремио. Разликата е, че тук освен дух и мотивация, има и много талант.

"Сколари беше невероятен - разказва Зиньо, халф от тима. - Знае много за футбола, винаги имаше детайли за съперника, които ни помагаха. Оставя впечатление на грубоват и корав тип, но с играчите се държи като със синове."

И отново, както и 4 години по-рано, Големия сержант е на прага на Копа Либертадорес.

И пак насреща са колумбийци - врагът на Меделин има свой собствен луксозен отбор - Депортиво Кали.

В Колумбия Сколари и Палмейрас са надиграни, но губят само с 0:1. На летището при пристигането треньорът казва: "Изпуснаха си шанса. Сега ще съжаляват на нашето игрище".

Палмейрас трудно се справя с невероятната защита на гостите. По ирония на съдбата Фелипао се изправя срещу съперник, който е вдъхновен от неговия Гремио четири години по-рано.

Но все пак - 2:1, а правилото за гол на чужд терен не важи и идват продължения. Не стигат.

Дузпи. Този път съдбата е със Сколари, за разлика от мача с Аякс - 4:3 и купата е за Палмейрас.

"Нито в един момент не мислехме, че може да загубим - разказва Роке Жуниор. - Фелипао ни казваше, че няма как да не победим. Преди дузпите отново се усмихна под мустак и ни подхвърли: "Дотук бяха", кимайки към играчите на Кали. В този момент сякаш напрежението падна от нас..."

Така за период от 6 години между 1994-а и 2000-а Луис Фелипе Сколари построява и завършва с Копа Либертадорес двата големи клубни проекта на кариерата си.

Гремио от 1994-97 г. е наречен Безсмъртните.

Палмейрас от 1998-2000 г. носи име Непобедимите.

Минаха още две години след раздялата с този клуб и Сколари вдигна световната титла с бразилския национален отбор. За да затвърди статута си на легенда в страната.

Днес води Гуанджоу Евъргранде в Китай. И пак не се притеснява да признае: "Офертата бе твърде добра, за да я откажа..."

Човекът си знае цената.