Последната легенда от старата школа

За 13-те си години в Челси Лампард почти не пропусна мач. Невероятно солиден и постоянен.

Сезон 2009-2010 г. донесе нов връх - титла с Карло Анчелоти като мениджър, а като бонус дойдоха и рекордните 103 гола през сезона в първенството. Франки наниза 22 от тях, като само Дидие Дрогба (нормално) вкара повече.

Разочарованията идваха по две направления. Челси така и не можеше да стигне до голямата мечта - Шампионската лига, като в Москва на финала през 2008-а Лампард бе изключителен. Вкара гол, бе идер, уцели и греда... Но Манчестър Юнайтед отнесе трофея заради едно подхлъзване на Джон Тери при дузпите.

Другото бе с познат етикет - онзи с три лъва. Англия не успяваше да мине четвъртфиналите, въпреки че през 2004-а и 2006-а отиваше на големите първенства като един от трите топ фаворити. С изключителен състав, в който обикновено имаше само едно слабо място (човек с ръкавици, чието име се променяше), англичаните така и не стигнаха до купа.

Голът му срещу Германия - непризнат, а очевидно редовен, през 2010-а, донесе ново разочарование на Мондиала. Топката падна поне с метър зад голлинията, но...

В този момент Франки си е мислил, че съдбата явно не иска той никога да спечели трофей с Англия и Шампионската лига с Челси.

Двете неща, които щяха да придадат съвършен вид на кариерата му.

19 май 2012-а. Мюнхен.

Нощта, в която мечтата му се сбъдна. По някакъв начин отборът на Роберто ди Матео стигна до финала в Шампионската лига. Късмет, съдба... комбинация от всичко. Далеч по-силни представяния на Челси през годините завършваха в подстъпите на големия мач. Но този път футболните Богове намигнаха.

И какво от това? Финал в Мюнхен срещу Байерн, като лондончани бяха без Тери и Иванович в отбрана, които символизираха стоманата на тима. В дома на врага, всичко изглеждаше като невъзможна мисия.

Лентата бе на ръката на Франки Лампард в онази вечер. И е спорно дали някога ще видим пак такова представяне на капитан при толкова сложни обстоятелства. Байерн газеше неуморно "гостите" в 83 дълги минути, преди най-накрая Томас Мюлер да вкара.

Но Дрогба изравни в последните секунди. Дузпа за Байерн в продълженията. Спасяване на Чех.

И - пак дузпи. След Москва от четири години по-рано, след Евро 2004, Мондиал 2006... Последното нещо, което Франки искаше, бе дузпи. Но пък това бе очевидно единственият начин, по който Челси можеше да бие Байерн в онази вечер.

И го направи.

Докато останалите се хвърляха да прегръщат Дрогба, вкарал решителната дузпа, капитанът се хвърли пред феновете на другата врата, а нахлули на терена англичани го мачкаха в прегръдки.

"Най-хубавата вечер в живота ми", както я описа сам.

Нататък няма много за разказване.

Взе купата в Лига Европа (пак като капитан на финала) година по-късно, игра за Ню Йорк Сити и Манчестър Сити. В телеграфен стил - това бе краят.

След онази нощ от май 2012-а, можеше да сложим точката.

Лампард го направи в началото на 2017-а, а зад него остават 1019 мача (!), над 300 гола и всичко, което един играч може да спечели с клубния си отбор.

Най-важното - вечното уважение на феновете на един клуб, който го прие за свой.

Легенда на Челси - да. Легенда от старата школа на английския футбол - категорично!