Осем дни в компанията на Григор Димитров

Григор Димитров целуна корта, после майка си, а после и трофея в турнира Garanti Koza Sofia Open.

"Целуна" със селфи и с думите си и над 11 000 в залата, които му показаха колко им харесва да имат спортен герой-победител. И му дадоха подкрепа, каквато един тенисист може да получи само, когато играе пред сънародници.

Тези 8 дни, от момента на пресконференцията в събота, 4 февруари около 13,30 ч, до мига на титлата в неделя, 12 февруари към 20 ч, ще бъдат най-високият емоционален момент за мнозина през тази година. Поне като спортно съпреживяване наживо.

На пресконференцията Григор, когото не бяхме виждали "от плът и кръв" повече от година, показа настроение и "намигна" - селфито му с репортерите стана вайръл и стопи всякаква дистанция с най-голямата спортна звезда на България.

Последваха потоци от новини около турнира и това къде, кой, как и защо е видял Димитров из София.

Стотици обикновени фенове се снимаха с Никол, с него, а след събота - и с треньора му Дани Валверду, който едва ли е подозирал, че е толкова популярен в нашата страна.

Със сигурност никъде по света няма да се случи повече хиляди хора да скандират името му, освен ако не се кандидатира за президент в родната Венецуела един ден.

Григор бе навсякъде в тези 8 дни. И никъде не свали от лицето си усмивката. Позитивен, уверен спортен герой, който е на път да се превърне в шампион - постоянен и от семейството на най-добрите.

За четирите дни на мачове в залата от четвъртък до неделя, също научихме важни уроци. Или поне - научихме се какво е да гледаш тенис наживо, защото за 95 процента от хилядите по трибуните това бе "дебют" на такова състезание.

Преди година трибуните останаха празни, въпреки че играха страхотни тенисисти, но... нямаше го Григор. Нямаше я тръпката на това "да си имаме наш човек".

Вероятно към публиката могат да се отправят и доста упреци - да, имаше глупости като освиркване на съперника или викове посред разигравания, но далеч не те бяха основният фундамент на тези осем дни.

В тях емоцията бе позитивна.

На моменти имаше елемент на "пресоляване на манджата", четохме за епохална победа и спортен подвиг, при условие - реалистично погледнато, че това далеч не бе най-силният турнир на планетата. Самият му ранг е 250, което за хората в тениса значи - второ ниво.

Но Григор не дойде в София за точките или ранглистата.

Той имаше нужда да победи пред българските фенове.