Осем дни в компанията на Григор Димитров

Неговият полет в момента е изключително възходящ, не само като спортна форма, но и като самочувствие, зрялост и нарастващата му амбиция да е на върха, да стигне №1.

Не бе говорил за това поне от 2014-а. Сега смело го каза на пресконференцията. "Мечтата ми е да стана номер едно", това бяха думите му.

Тогава говори и за вълнението от това да играе у нас. Но е сигурно, че дори звезда като него, видял вече всичко в тениса като кортове, съперници, атмосфера и напрежение, не бе напълно готов за вълната от подкрепа, шум и любов в залата.

И в първия мач срещу Янович това май го удари твърде рязко в гърдите. Димитров бе колеблив само в четвъртък, някак не успяващ да се адаптира към атмосферата и хилядите, играещи всяка топка с него.

Нататък бе по-лесно, макар в спорта лесно да няма. Видимо асът ни нагласи вълните си според емоцията и заигра както може - а той може да играе страхотен тенис.

Гребенът на вълната го понесе, а финалът бе апотеозът на всичко с родителите му край корта, символичната целувка на корта и титлата, грееща в ръцете му с не по-малко ярък блясък от усмивката.

Разбира се, пак малко прекалихме - защо и как някой измисли премиер да връчва купата... Та да чуем и освирквания... Пролича си и типичната ни черта да не можем да отсеем личната неприязън от величието на момента.

Но и организаторите я тестваха ненужно.

Защо бе нужно всичко това? След като служебният министър-председател харесва играта - чудесно, че е в залата да гледа. Всеки с любов към тениса бе там. Но това с награждаването...

"Пресоляваме", както обикновено.

И в реакциите, и в засилването до свръхстепени на емоциите, на значимостта на едно събитие. 

Истината е, че всички сме победители за тези 8 дни. Докоснахме се до победител, който ни е сънародник, а колко малко ни трябва това да ни понесе на облака на гордостта, е доказано през годините.

Остава да се научим и да претегляме балансирано в отразяването, а не да летим от крайност в крайност - защото никой не ни гарантира, че първата ни ракета само ще бие. И не е нормално да стане така.

Както не е нормално победата и поражението да изстискват полярни коментари и отношение.

Най-хубавото е, че Григор Димитров влиза в годината на пета скорост и му предстоят сериозни неща. А седмицата у дома може да се окаже необходимият акумулатор на допълнителна енергия, с която да се е заредил.

Не може да не ти повлияе добре, когато чуваш хилядите да скандират името ти. Не че Григор не е свикнал феновете да го харесват.

Той е от тези звезди в тениса, които имат чара да печелят сърца и в Австралия, и в Швейцария.

Но у дома е друго.