Пулев и уроците, които сме пропуснали

Кубрат Пулев се би храбро срещу видимо по-силен и класен съперник. Загуби от Владимир Кличко, което далеч не е срамно или изненадващо.

Далеч по-силни и опитни боксьори от Кобрата минаха по пътя му, дали с нокаут или след 12 дълги рунда срещу тактическия съвършения украинец.

Но остава привкус, че нещо не бе наред в подготовката, а и след мача

Твърде много вода изтече в мелницата на празнодумието и заканите. Част от играта? Да, но не реалната на ринга, а тази за шоуто. 

Шоуто си струваше, без съмнение. Но спортно-технически Кубрат не бе готов, въпреки че от една година се канеше, понякога с доста грубовати прийоми, да спре ерата на Кличко.

И докато това е обяснимо и в духа на емоционалния дирижабъл, върху който се понесе Пулев към големия мач, то реакцията му след загубата е обяснима единствено с адреналина.

„Днес той имаше късмет, но продължаваме напред – каза Кобрата пред истеричните викове на около 2000 българи в залата. - Срещу мен има мафия, той използва нечестни методи...“ И други такива.

Тук вече нещата с „това е част от играта“ приключват

Кубрат загуби, въпреки че за опита и смелостта си получава поне 9 от 10. Трябваше да видим как подава ръка на Владимир Кличко – достоен победител, и мислено, с очи, му казва: „Ще се върна, това не е последният бой“.

Така щеше да е правилно!

Защото много неща не бяха наред в събота вечер. Освиркването на украинския химн от българите в залата и хулите по Кличко от тях не бяха ок. Напомниха поведението на онези 40-ина хиляди „горди българи“, които освиркаха Кристиано Роналдо и му скандираха „Меси“, за да го ядосат на националния стадион.

Победата срещу тях е сладка, разбира се. Но и загубата трябва да бъде приемана като етап от развитието.

Пулев може да стигне пак до бой за титлата, дори да я вземе. Показа качества като издръжливост на тежките удари, сърце да става и тръгва пак срещу машината отсреща, а и на няколко пъти успя да нарани Кличко с удари. За нокаут и победа все още е рано – класата на двамата е различна, а и опитът е убедително за украинеца.

Но времето е пред Кубрат. Въпросът е да бъде използвано в концентриране на позитивна енергия и умения, а не в опити за психовойни и омаловажаване на качествата на съперника.

Големите шампиони не само удрят силно. Думите и делата им извън ринга също ги отличават

Кличко е побеждаван три пъти, но и трите пъти се връща по-силен и зрял. Пулев губи за първи път. Тези 2000 в залата и милиони пред телевизорите „губят“ далеч по-често. Но явно не се научаваме как да го правим с извличане на позитивите.

А само те ще ни изведат на пътя към победата.