Загубата е като смъртта. Само победата ми дава покой

Антонио научава втори урок - гледай само напред.

"Като треньор това е много важно във философията ми - разкрива днес човекът, който води Челси към титлата в Англия. - Загубим ли, аз изпадам в депресия за кратко, това е като смъртта. Не мога и не искам да комуникирам с никого, но само за час-два. После се отърсвам и се захващам да анализирам защо и как се е случило това. Трапатони ме научи, че поражението трябва да се анализира, а не да те депресира. И че е ужасно като смъртта."

След Джовани Великия, начело на Юве застава Марчело Липи, а Конте вече е утвърдена част от отбора... без да е блестящ играч. При Липи системата се променя - революционното 4-3-3 заменя старото 4-4-2, като Ди Ливио, Пауло Соуса и Антонио са триото в средата.

Юве се връща на върха в Италия с три титли между 1995-а и 1998-а, а Конте научава още един урок.

Няма нищо по-важно от победата.

"Само тя ми даваше покой като играч - разкрива днес. - И сега е така, като треньор, даже в още по-голяма степен. Подсвирквам си по пътя към дома, купувам голям букет за съпругата ми, мога да си пусна филм, да се разходя или да прочета нещо. Не мисля за футбол. Намерил съм покой. Само и единствено в победата."

Юве трупа много такива през 90-те, но големите разочарования също не са малко. Особено за Конте.

През 1996-а той е сменен в 44-ата минута на финала в Шампионската лига срещу Аякс от Владимир Югович и гледа от скамейката триумфа с дузпи. Не е лесно... Но е първият, който тича да поздрави сърбина след победата.

Урок номер 4. Или си с отбора, или си против него. Отборът е по-важен от всичко.

Година по-късно Конте гледа от трибуните контузен как Юве е надигран от Борусия Дортмунд на финала, а още 12 месеца след това е резерва и влиза чак в 77-ата минута при 0:1 от Реал в третия пореден финал, който "Старата госпожа" достига.

Една купа и две поражения. Чуди се с какво е заслужил тези удари на съдбата, а е на 29 години и в разцвета на силите си. Замисля се дали не е време да потърси друг клуб, да смени обстановката...

Тогава започва един от най-важните периоди във футболната му кариера. Юве назначава Карло Анчелоти, приет зле от тифозите заради миналото си с Рома и Милан.

Млад треньор, който обаче вижда всичко в играта и играчите си, Анчелоти осъзнава кой е генералът му на терена. И съставът започва от Конте, а след него идват имена като Давидс и Такинарди.

Разликата с 1991-ва не може да е по-ярка. Тогава младият Антонио от Юга влиза в съблекалнята и е свит и стресиран от звездите наоколо.

8 години по-късно Зидан, Дел Пиеро и останалите гледат на Конте като на лидера на отбора. Той слага и капитанската лента.

Анчелоти води Ювентус към сигурна титла, като авансът на отбора пред Лацио е огромен. Но в края на сезона лидерът губи 4 от последните си 8 мача и по невероятен начин изпуска скудетото.

"Не спах седмица. Не мигнах", признава Конте.

Урок номер 5: Никога не приемай нищо за сигурно във футбола. Този ще му трябва в последните три месеца от сезона в Англия, между другото.

Само като подправка към лошите намигания на съдбата, Антонио губи и финалите на Евро 2000 и САЩ 94 с Италия, но не е основна фигура в националния. Като футболист го описват най-добре думите "дух, работа, лидерство и много тичане". Нито е креативен като Зидан, нито идеален бранител в средата на терена като Дешан, но е онова, от което отборът има нужда.

През 2004-а футболистът Конте си отива, за да дойде Антонио - треньорът.

Подстригва главата си и поема Арецо (горе), където обаче бързо се проваля - 9 мача без победа в Серия В и първото му уволнение в кариерата. Наследникът му обаче е още по-зле и Конте се завръща в същия сезон, за да спаси кораба от изпадане. Изобщо - весел старт на новото поприще.

През декември 2007-а извършва "предателство". Поема Бари, а няма нищо, което хората от Лече да мразят повече във футбола, от това съчетание на четири знака - Бари. Местното съперничество е свирепо.

Конте оставя това встрани от вниманието си и се концентрира върху работата, както винаги го е правил. Промоция още в първия му сезон, както и новата му прическа с дълги коси, както е в младите му години на Юг, обръщат медийното внимание към него. Нов млад треньор на сцената!

След успеха пак идва разочарование, този път с Аталанта, където остава само 14 мача. Не е добре приет от първия ден, а и клубът е в пълна каша административно и спортно-технически. Което не му пречи да спре с равенство Интер на Моуриньо, който се е устремил към титлата, а мачът е куриозен, защото и двамата треньори не седят на скамейките. Наказани са за изригвания в предишния кръг срещу съдиите.