Ширеа: Изпепеленият черно-бял мит

Програмата за предаването бе направена лесно - победата на Лацио на терена на Милан бе сензацията на втория кръг в Серия А и La Domenica Sportiva - Спортна неделя, естествено трябваше да започне с този репортаж.

Нататък нещата се объркаха. Една новина влетя в студиото и преобърна всичко.

Геатано Ширеа. Тръпки полазиха по ръцете на водещия. Скоро - и на цяла Италия, Европа и света на футбола.

Край полското градче Бабск на път за Варшава един ФИАТ 125 се бе ударил в един грамаден ЖУК и се бе запалил моментално.

Полският шофьор по навик е напълнил багажника с четири туби бензин, за да е сигурен, че няма да има проблеми по пътя - в този момент в страната горивото е дефицитна стока.

Пътниците изгарят за минути, а един от тях - най-изящният бранител, който Италия е произвела, умира в болницата "Рава Мажовиечка".

Неделя, 3 септември 1989 г. Денят, в който Ювентус си изплака очите, а страната потъна в скръб за играч, когото никой никога не бе освиркал или мразил.

Гаетано Ширеа бе идол, какъвто модерният футбол на свръхконфронтации и съперничества, белязани от омраза, не допуска. Капитан на Юве и националния отбор, който се бе отказал от активната си кариера през лятото на 1988-а.

На 3 септември 1989-а големият лидер бе на 36. Пътува от Забже за Варшава, за да се прибере в Торино и да докладва на ръководството на клуба какво е видял от състава на Гурник, когото разузнава преди мача на Юве срещу този съперник в Купата на УЕФА.

Не стига никога, за да напише доклада си.

"Старата госпожа" елиминира поляците, а на път за Забже 9 дни след трагедията, делегация от клуба оставя малък постамент на мястото на смъртта на Гаетано.

Уикендът с третия рунд в първенството, седмица след ужасната вест, минава в почести. В памет на Ширеа, незапомнено, дори ултрасите на Рома, Фиорентина и Торино - печеливши в голямата конкуренция кой мрази Юве най-много, вдигат транспаранти за джентълмена на черното и бялото. Толкова голям респект има към този човек на всеки стадион в Италия.

Ширеа е символ.

Не е просто име, не е някой, носил екипа и лентата дълго време. На него днес са кръстени футболни школи и инициативи, турнири да деца, улицата, която води към новия стадион на Ювентус и трибуната с ултрасите на отбора на арената.

Гаетано пристига в клуба на 21 години, през лятото на 1974-а. Осанката му, излъчването на лидер и невероятното умение да чете играта, го правят стълб в отбрана от първия ден.

Ширеа. Джентиле. Кабрини. Зад тях великият Дино Дзоф.

Повече от десетилетие всеки по света знае тези имена, които бдят като спецченгета за вратата на Ювентус. И докато Джентиле е символ на бруталност и съперниците го сънуват в демонични превъплъщения, младежът, роден недалеч от Милано, е елегантен. Все едно играе с фрак.

Изглежда като някой мъдрец, философ или дори поддръжник на будизма на терена. Никога не крещи, не изпада в истерия и не се кара с никого. Тих лидер с магнетичната сила да повежда останалите с делата си.

За цялата си кариера, а това са 397 мача в Серия А и още близо 150 в други турнири, никога не е гонен от терена.

Приема с високо вдигната глава пораженията, а в победите е направо символ на сила и превъзходство. Дзоф го нарича Бащата на отбора, а това е невероятен комплимент от устата на най-славния италиански вратар.