Три десетилетия Венгер води битка със съмненията

Село Дютелнхайм в Североизточна Франция няма много забележителности.

Французите го наричат Дютленем, разбира се - все пак исторически Елзас и Лотарингия може да са с немско потекло и традиции, но демографски са част от републиката, управлявана от Париж.

Та Дютелнхайм - както е истинското му име, има не повече от 2500 жители днес. Селцето е на 12 километра от Страсбург и през 50-те го населяваха още по-малко хора.

В центъра му се намираше бистрото "Златният кръст", където израсна един от най-великите мениджъри на нашето време. И - да, сигурно сте готови да спорите с това определение, но поне приемете - един от най-влиятелните футболни мозъци в новата история на играта.

Арсен Венгер често седеше в "Златният кръст", бистрото на майка му и татко му, за да слуша разговорите на клиентите от селото. Нерядко те бяха и за футбол, за Реймс, за Копа и Реал Мадрид.

В Дютелнхайм децата не могат да играят футбол всяка неделя, защото трябва да им разрешат католическите свещеници - мястото е дълбоко религиозно. За сметка на това, през 60-те мнозина от хората в селото пътуват до Мьонхенгладбах да гледат местната Борусия, превръщаша се във водеща сила на немския и европейския футбол и младият Венгер е един от тях.

Така започва историята на Арсен. Тогава мълнията го удря и той среща първата си любов - футбола. Тя остава и вечна, но не винаги е взаимна. В последните 30 години треньорът-професор постоянно се бори със съмненията.

През 1984-а Венгер стига до треньорския пост на Нанси и целта е да спаси отбора от изпадане. Президентът на клуба Алдо Платини си спомня как загубите правят Арсен друг човек. "Той боледуваше физически, не само психически", казва тогавашният му шеф. След един загубен мач навън спира автобуса на тима, за да повръща край пътя.

Мисията му е успешна в два поредни сезона, но се проваля в третия - и през 1987-а Арсен Венгер поема Монако, с което тръгва по пътя си в големия футбол.

Набелязва си играчи, които може да вземе в новия отбор. Операциите на трансферния пазар при него са свещенодействие. 16 години по-рано, през 1971-ва, Венгер е записал Политика и Икономика в Университета в Страсбург, където се дипломира. Десетилетие по-късно в Париж получава дипломата си на мениджър по футбол, като това е двугодишна магистратура, която се учи в столицата.

Науката "Футбол", в която се ключват възстановяване, физология, тактика и какво ли още не.

Та този образован тип пристига в княжество Монако през 1987-а с идеите си, тотално в разрез с всичко, виждано дотогава във френския футбол. В Нанси също опитва да ги приложи, но има слаб състав, а и никакви средства, за да го подсили.

Марк Хейтли пристига от Милан, където е забравен. Не и от Венгер. Глен Ходъл е привлечен по необясним начин от Тотнъм, където всички очакват да завърши кариерата си. Арсен го убеждава, че тук се прави нещо специално.

Третото ново парче в мозайката е Патрик Батистон, който има целия опит на света и е голямо име в страната. Тримата не струват Бог знае какви пари, а са страхотни удари на пазара.

Така Монако изведнъж изглежда претендент с Батистон, Клод Пюел (днес води Саутхемптън) и Мануел Аморос в отбрана, Ходъл и Юсеф Фофана в средата на терена, и Хейтли плюс Омар де Фонсека в атака.

Диетите и тренировъчните методи на Венгер правят отбора му невероятно добре подготвен физически и гладен ... но не за храна, а за победи. Монако е пети година по-рано, но в първия сезон на новия треньор става шампион.

Франция обръща поглед. Пише се за революцията на Арсен, който променя предсезонна подготовка, режим на играчите, преса в половината на съперника (нещо, в което е влюбен още от гледането на немски мачове като дете)...

Същевременно се появяват и първите съмнения. През 1988-а е привлечен Джордж Уеа, като първоначално Венгер решава, че той е крило. Схемата на отбора е 4-4-2, а на върха на атаката е Хейтли - опорна точка за цялото нападение.

Жерар Улие, с когото са приятели още от 80-те, разказва за тези години на Арсен:

"Той бе обсебен от футбола - само за това мислеше и говореше. Живееше в апартамент почти без обзавеждане в Монако, дори мисля, че бе недовършен. Имаше легло, кухня и телевизор с видеоплейър, на който непрестанно гледаше мачове. И тренировки. Той бе първият, който пускаше на запис дори тренировъчните занимания на играчите си, за да им показва какво бъркат."