Ранните години на Моуриньо

И Спортинг търси решение. Преводач, но и човек с футболна култура. Трябва им някакво хибридно животно, което да въведе Боби в езика и терминологията му за играта, да бъде мост в комуникацията с отбора, но и да познава отвътре всичко във футбола.

Жозе Моуриньо е името, което решава проблема. С неговия перфектен английски, с чувството му за хумор и безкрайните му монолози за футбол, той бързо влиза под кожата на Робсън. Двамата стават приятели, освен, че работят заедно.

Англичанинът усеща, че това момче има дълбоки познания за механиката на играта и тренировъчния процес. "Той ми носеше докладите за съперниците - те бяха първокласни, все едно правени от опитен треньор. Никога не съм виждал по-добри, точни и задълбочени анализи на силните и слабите страни на един отбор", казва Боби Робсън.

Но нещата на терена не вървят според очакванията. И през декември 1993-а Спортинг уволнява треньора си, което се случва за първи път в кариерата на покойния вече сър Боби.

Не минават и 30 дни, преди Порто - врагът, да предложи договор на англичанина. С него тръгва и Жозе, който вече е доверен човек и част от екипа.

В Порто Робсън прави и още един забележителен ход, който ще има влияние върху футбола в наши дни. В неговия комплекс живее едно 17-годишно момче на име Андре-Вилаш Бояш.

То непрестанно пише анализи на мачове и играчи, и ги пуска в пощенската кутия на англичанина. С помощта на Моуриньо сър Боби ги чете и остава впечатлен. Урежда Бояш да е част от скаутския екип на Порто, като му дава наставления какви курсове да изкара и по какъв път да върви в играта.

Днес, разбира се, това е мениджър с име и опит във футбола, водил Порто, Тотнъм и Зенит, а сега - наставник в Китай.

Успехът, който убягва на Боби и Жозе в Лисабон, идва при съперника. Порто стига полуфинал в Шампионската лига още същия сезон, където обаче Христо Стоичков разпилява тима с два гола и го праща извън борда. Барса на Кройф стига финала.

В следващите две години "драконите" са господар на португалската лига с титли, като конкуренцията е смачкана. Домингош, Руи Барош и Друлович водят атаката, която ниже рекордни като брой голове. Робсън е успял и в чужбина, и то в две различни държави - Холандия и Португалия, което се приема като изненада и с огромни комплименти в родината му.

За неговата дясна ръка не се говори все още. Или поне - не и извън футболните среди. Жозе Моуриньо вече е на 33 г., готов за големи дела, когато през лятото на 1996-а Барселона посочва Робсън като човека, който да замени трайно Йохан Кройф.

Сър Боби - както винаги го е правил - приема с чест това предизвикателство. Качва се на скромното "Сузуки Витара" и тръгва с него от Лисабон за Мадрид, като шофьор му е собственикът на возилото - Жозе Моуриньо. Двамата си говорят по пътя за това, което ги чака. Подписват с Барселона в мадридски хотел, след което тръгват по обратния път.

В онази нощ Специалния се разминава със смъртта - след като оставя Робсън в Лисабон, тръгва по пътя към Сетубал, където го чака бременната му съпруга. Но заспива на волана и оцелява в зверска катастрофа.

Историята почти не се знае. Но на света е ясно какво се случва с Барселона на Робсън и Жозе.

Двамата постигат успехи още в първия си сезон - КНК, Купа на краля, Суперкупа на Испания. Но през лятото на 1997-а в Барселона има ново ръководство и се взимат решения за бъдещето на отбора. Английският джентълмен минава на "по-отговорна" работа, става генерален мениджър.

Треньор на Барса е Луис ван Гаал.