Бежанецът, който изпревари Марадона и Кройф

Но идването на треньора Еленио Ерера променя нещата и двамата не се разбират.

Кулминацията на скандала е в полуфиналните дуели срещу Реал през 1960-а в Купата на шампионите, когато наставникът вади Кубала от състава. Барса губи с общ резултат 2:6, въпреки, че отборите са видимо равностойни като класа. Равностойни, но ако каталунците са с най-силния си играч...

Ерера е уволнен, а Ласло се връща на терена и повежда отбора към нови победи.

На национално ниво след 1953-а русият гений избира да играе за Испания и вкарва 11 гола в 19 мача, преди да дойде 1962-ра, когато той и Ди Стефано - също "испанец", нероден в страната, трябва да водят суперотбора на Мондиала в Чили.

И двамата се контузват преди световното и така Кубала пропуска единствения си шанс да играе на голямо първенство на национални тимове.

Кукси, както е наричан и днес в Каталуня, донася в клуба първата вълна самочувствие, че Барса е голям отбор.

Преди това комплексът от доминацията на баските и Реал дава елемент на несигурност. Но с Кубала - мощен като бик, с голмайсторски умения на ниво най-добрите в света, и отборен играч далеч повече от Ди Стефано, този клуб се променя.

Извън терена Ласло е също толкова легендарен. Тоест - Ладислао, както вече е известен на Европа. Така произнасят името му испанците, след като той иска да бъде наричан не Ласло, а Ладислав. Краят е труден за хората в Каталуня и Испания, та си отива към "о".

Нощите му из заведенията на Барселона са култови, като в тях герои са много танцьорки на фламенко, бармани, както и бохемите от хайлайфа на града.

Нещо повече - целият отбор го следва на тези турове, както и някои от директорите на клуба! Атмосферата е брилянтна, колективът - железен, а Барса е като семейство.

В сутринта на мача Кукси пие един аспирин с кафето, взима два душа - един топъл и един леден, след което е готов да сложи бутонките в чантата и да тръгва към стадиона. Където обикновено е най-добрият на терена.

След отказването му през 1967-а е в Канада, където завършва кариерата си за Торонто Фалкънс, вече на 38 години.

Близо 35 години е треньор. Да, да - още през 1962-ра поема Барса като играещ наставник, а след това е такъв до отказването си в Торонто на всеки отбор, в който отива (Еспаньол, заедно с Ди Стефано, и Цюрих са двете спирки по пътя).

Пак води Барса две години през 80-те, както и тимове като Кордоба, Мурсия и Малага. Все пак стига голям национален форум като наставник на Испания, която води на Мондиал 1978 и Евро 1980.

През 1999-а Барселона организира анкета сред над 100-те си хиляди членове кой е най-великият играч, носил екипа на клуба. Меси още не се бе появил, разбира се, но Кройф, Марадона, всички от дриймтима на Йохан от 90-те, както и Шустер, бяха в списъка с потенциални победители.

Спечели Ладислао Кубала - Кукси. Убедително при това. Статуята му пред стадион "Камп Ноу" се появи горе-долу тогава, въпреки че още бе жив.

Отиде си на 17 май 2002-ра, месец преди да навърши 75 години. Изпратиха го с почести Каталуня, Будапеща, Братислава и Инсбрук.

Той жонглира със съдбата си, избяга от съветския режим, размина се по чудо с трагедията на Суперга и стана мит в Барселона.

Един от великите в играта.