Денят, в който Цар Лъв влезе в Колизеума

Денят е 6 юни. Ужасно горещ.

От 10 сутринта по улиците на Рим могат да се видят хора с фланелки на Рома и шалчета, въпреки че температурите гонят 38 градуса. Не, в този ден кехлибарено-вишненочервената гордост на града не играе решителен мач.

Вестник "Гадзета дело спорт" същата сутрин излиза със заглавие: "Той пристига!".

Само за три дни се е развила една от сделките, които взривяват италианския футбол, и то във времена, в които Парма харчеше повече от Манчестър Юнайтед, Лацио купуваше играчи за по 35-40 милиона долара, а Серия А оставаше Обетованата земя на футбола.

На 6 юни 2000 г. Цар Лъв дойде в града, превзе Колизеума и накара римляните да паднат в краката му. Така го кръстиха тифозите - Цар Лъв, и то още преди дори да ритне топката в първия си официален мач.

Габриел Омар Батистута бе избрал Рома пред Реал Мадрид, а трансферът за 70 милиарда лирети разплака и разгневи Флоренция.

Там денят, не по-малко горещ, бе на обратния полюс на емоции. Фиорентина бе загубил единствената си опора и надежда - любимеца на феновете Батигол.

На "Олимпико" в Рим се стичаха хора, въпреки че клубът обяви, че представяне няма да има. Рома не искаше да избързва, а да покаже новата си звезда с останалите попълнения на старта на подготовката. Никакъв шанс. 20 000 изпълниха Курва Суд, Южната трибуна на стадиона, със знамена, петарди, шалчета и песни - като на мач.

Батигол бе докаран на арената, като набързо бяха намерени и 2-3 фланелки, които да подпише, топки, които да ритне в трибуните и т.н. В това време Фабио Капело, традиционно сдържан, се ядосва: "Правим циркове, а дори още не е минал прегледи", мърмори винаги педантичният треньор на Рома.

Той е бил пред дилема в последните три-четири седмици. Знае, че към нападателната му суперсила от Тоти, Монтела и Делвекио, трябва още един голям голмайстор. Нужен му е диамант с 20 и повече гола в първенството, за да гони титлата.

Първото име в списъка на Капело е Роналдо, който се връща след дълга контузия през април.

Дон Фабио е убеден, че Феномена е човекът и е готов да похарчи парите на собственика Франко Сенси само за него. Но на 12 април 2000-а Роналдо влиза в игра за Интер, пада и остава на земята - нова тежка контузия, която го вади от следващите 12 месеца.

Вариантите са два - или да се разчита на това, което Рома има в атака (а то не е никак лошо), или да се посегне към съкровището на Флоренция.

Кратко съвещание в края на май с капитана Франческо Тоти съдържа само една точка в дневния ред: "Батигол ли е човекът?". Тоти няма никакво съмнение в отговора.

Габриел Омар Батистута плаче при подписването на договора. Той искрено обича виолетовото на Фиорентина. Но иска титлата. Капело му я обещава.

На 6 юни 2000-а тифозите полудяват, когато аржентинецът се появява пред Южната трибуна. Запяват името му, пеят и нова си песен за Цар Лъв, за когото "целият свят завижда, че ще носи жълто-червената фланелка".

Такова представяне Рома не помни. Батистута казва само няколко думи: "Тук съм, за да печелим мачове."

И се случва.