Футбол? Какъв е този футбол!?

Уволнението на Клаудио Раниери от Лестър не е сензация.

Напротив - това е доказателство, че футболът отдавна е игра на хладна математика и бизнес. И това не ни изненадва, но не спира да ни боде остро в сърцето. Няма драма, просто е тъжно.

Италианецът е вторият пореден мениджър-шампион на Англия, който губи работата си дори преди изтичането на следващия сезон.

Жозе Моуриньо вдигна титлата с Челси през 2015-а и още преди Нова година бе уволнен.

Невероятно ли? Напротив - тенденция.

Това увивно растение, наречено модерен футбол, опитва да наложи правила, режещи като с парче счупено стъкло правилните и красиви черти на онази игра, в която се влюбихме като деца. Нарязват лицето до гротеска.

Всичко тръгна от Англия - родината на футбола. Там преди 25 години се появи Рупърт Мърдок и показа, че бъдещето е пари, телевизия, бизнес.

Създаде Sky, който стана машина за превръщане на футбола в някакъв кеч с топка, в надпревара кой има най-много фиансови възможности и най-скъпите играчи.

В показна витрина на брандове.

Това вече е лига на франчайзи - по американски модел. Но с една голяма разлика - зад Океана всичко е катализирано, регулирано и до голяма степен поставено на еднаква основа, на почти равен старт за всички със системите за драфт и таваните на заплати. В Англия процесът отдавна е извън контрол.

В наши дни плейофът за влизане във Висшата лига не е ден-празник за два града, пратили по 40 000 на "Уембли" с мечта догодина да гостуват на "Олд Трафорд", "Анфийлд" и "Хайбъри". Той е "мач за 100 милиона лири." Толкова ще вземеш, ако си в елита.

Това е - мач за пари. Футбол за пари. А, да - и вече няма "Хайбъри", между другото. Има "Емиратс".

Във Висшата лига все по-популярни и титулувани са клубове като Челси, който днес се радва на своя 13-и мениджър за 13 години. Да, да - влизате в wikipedia и в списъка на треньорите на отбора седят 13 снимки за последните 13 години, макар 2 да са на Моуриньо.

Челси е имал 13 мениджъри в първите 73 години от историята си (1905-1978 г.).

Да, има и титли днес, има и фенове безбройни по света. Те ще ви кажат - "е, да, ама за ония 73 години Челси е шампион веднъж, а сега за 13 години стана първи цели четири пъти". Ще става и още пъти, няма грижи.

Но има ли изобщо футболен модел или всичко е само резултати, резултати, трофеи и блясък?

Роман Абрамович по-щастлив ли се чувства, ако е сменил трима мениджъри от август до май, като третият му донесе титлата? И по-важно - гарантира ли му някой, че ще се случи?

Дори самият Жозе Моуриньо - Специалния бе уволнен 7 месеца след тримуфа си. Идолът на феновете на Челси. Уволнен за втори път от клуба само за 8 години. Унизително и тъжно.

Раниери получи 9 месеца, след като направи един вечно борещ се за изпадане отбор-йо-йо между елита и долните дивизии с ДНК на такъв, шампион на Англия. Толкова е смешно, че ... няма как да се засмееш.

Дотам ли е стигнал футболът?

И какви са нормите, изискванията и критериите, по които се оценява кой работи добре в него?

Титли? Не стига вече.

Победи всяка седмица? Вероятно.

Но кой е способен да го прави постоянно, месец след месец и година след година? Дори самият сър Алекс не успяваше при всичките му трофеи.

Най-добре е изглежда да се произведат съвършени компютри, наблъскани със софтуер за тактики, схеми и база данни на играчи за селекция. Те ще заменят треньорите.

Защото този омагьосан кръг вече го знаем наизуст. Конте, който днес бие наред и е на път към титла (Абрамович сигурно гледа замечтано към месец май), през ноември при първата криза... Нали знаете.

Докато такива роботи-компютри с футболен софтуер са решение. Подкрепени с пари на шейхове и такива като Роман, става идеален модел за непогрешимост и вечен успех.

Играта ни даваше удоволствие в едни други времена. Все по-лесно е да забравим за тях.