Индианецът, който бди над племето "Реал"

И затова лятото на 2005-а е специално. Трудно. Скандално и оставило белег за цял живот.

Вестниците пишат, че Реал Мадрид иска десния бранител, който може да играе при нужда и в центъра на защитата. Рамос не приема сериозно това и си купува бял костюм за първото си появяване на предсезонна подготовка със Севиля, за да отвърне на шегите на съотборниците му. Но слуховете се засилват.

Момчето от Камас не е просто от Севиля. Той е ултрас на Севиля. Преди да заиграе в първия тим ходи на мачове с типовете от групировката Бирис, които седят зад вратата на "Санчес Писхуан" и са сърцето на агитката.

"Имах две шалчета в стаята си - едно на Севиля и едно на Депортиво Ла Коруня - разкрива в автобиографията си Рамос. - Бирис имат приятелство с Блус, ултрасите на Депортиво. И затова освен всички постери на героите ми от моя отбор, на стената висеше и плакат на Ривалдо, който тогава бе звездата на Депор."

През това лято обаче запалянкото отстъпва място на амбициозния млад играч и семейството му, което мисли за бъдещето.

Фамилия Рамос - Рене, Хосе Мария и Серхио, се явява при президента на Севиля и му заявява, че иска 10-годишен договор с условие, че защитникът ще получава толкова, колкото най-добре платения играч от клуба във всеки момент от този период. Босът отказва - големите пари са за звездите, момчетата от "кантерата" не играят за Севиля заради парите. Това е аргументът му.

"Не бе въпросът в това да напусна Севиля - казва Серхио. - Но исках да бъде третиран, както заслужава всеки един талантлив "кантерос" от академията на клуба. Севиля се гради върху момчетата, които излизат от школата. А са недооценени."

Фамилия Рамос се разбира с Реал и изкупува клаузата от договора на играча - 27 милиона евро, рекордни за тийнейджър, а и бранител... Ден по-късно Серхио се преоблича в една съблекалня със Зидан, Роберто Карлуш, Бекъм, Роналдо, Раул и Касияс.

Но не успява дори да се сбогува с града си, след като баща му и брат му настояват да няма пресконференция. В Севиля ултрасите са бесни, искат да го линчуват заради "предателството". Преживява го тежко.

Смъртта на Пуерта е още един голям удар. Момчето от съседния на Камас град Нервион си отиде, след като сърцето му не издържа в един августовски ден през 2007-а по време на мач с Хетафе. Рамос, вече в Реал, е съсипан. Със седмици не може да спи.

"В деня, когато той припадна на терена, аз се обадих на родителите му - разказва Серхио. - После играхме ние, аз хванах самолета и отидох в Севиля. Бях в болницата "Вирхен де Росио", където, по ирония на съдбата, бях роден аз. Но не ме пуснаха при него. Той бе в интензивното, но ни казаха, че е контактен и най-лошото е минало.

Трябваше да се връщам на тренировка на следващия ден. В Мадрид получих съобщение от Кепа Бланко, че Антонио вече не говори и не е в съзнание. На следващия ден него го нямаше.

Аз, Гути, Икер и Раул тръгнахме за Севиля, както и Педжа Миятович, спортният директор на Реал. Отидох на стадиона, където се стичаха хиляди. Севиля бе невероятно единен град в този ден, той промени историята на града."

От онзи ден Рамос никога не забравя Антонио Пуерта. В миговете на радостта от световната купа, двама души в испанския тим не бяха с червените си фланелки за награждаването.

Андрес Иниеста носеше бял тишърт с надпис "Дани Жарке, завинаги в сърцата ни" - за починалия капитан на Еспаньол и негов приятел. А Серхио бе с тениска, на която бе ликът на Антонио Пуерта и надпис: "Винаги си с нас".

В кариерата му медалите, важните голове и щастливите моменти са толкова много, че и томове като на Дюма не могат да ги поберат.

Световен шампион, два пъти европейски - с националния.

Три титли на Испания, две Купи на краля.

Два триумфа в Шампионската лига, като вкара и в двата финала.

Суперкупа на Европа, два пъти.

Световен клубен шампион, пак толкова пъти.