Той не беше най-добрият треньор в света. Просто бе в топ 1

Великият Брайън Клъф с няколко истории за него и фразите, които никой във футбола не забравя

Sportinglife
Sportinglife 09:50 ч., 11 Март 2017
0
3044

"Вратата се отвори рязко, сякаш човекът отвън я ритна, а не използва ръката си.

Съблекалнята затихна, а Брайън Клъф влезе вътре, сериозен и без да каже нито дума. Свали с бързо движение шлифера си и го закачи на едно колче зад вратата.

По дяволите, помислих си - откъде знаеше, че това колче е там? Аз се събличам в тази съблекалня от 18 месеца и не съм го видял."

Извадките са от книгата на Джон Робертсън, един от големите любимци на Клъф, играл за него в Нотингам Форест и спечелил куп трофеи с тима в края на 70-те и началото на 80-те. Тази история е за първия ден на Клъф в клуба, след като е назначен за мениджър.

Говорим за януари 1975-а. По това време Форест е на дъното на втора дивизия и се стреми да избегне изпадането в трета. В момента, по ирония на съдбата, ситуацията е подобна.

Е, сега си представете, че идва нов мениджър на "Сити Граунд" и през май 2019-а Нотингам е шампион на Висшата лига с него. А две години по-късно е два пъти първенец на Европа!

Защото точно това постигна за 4 години и половина в малкия клуб Брайън Клъф.

Изумителен треньор, който никога не е отдавал голямо значение на тактиката, схемите на игра и детайлизирането на диети, фитнес режими и познания за съперника. Той е обратното на това, което днес наричаме "визионери, мислители за играта".

Всъщност обаче е точно такъв.

Брайън Клъф вярва сляпо в уменията на играчите да играят футбол. Той не иска Робертсън да е в невероятна физическа форма и да е гледал записи с играта на левия бранител. Просто иска да подава точно, да центрира добре и да стреля във вратата, когато му се отвори възможност.

В същата книга играчът разказва и други велики истории за Клъф. Една от тях:

"Вечерта преди финала за Купата на лигата срещу Саутхемптън през 1979-а всички бяхме пияни. Брайън ни заведе в бара на лондонския ни хотел и поръча шампанско, бира, вино и уиски. Голяма забава. Имаше и други гости на хотела, които не можеха да повярват. Едва си стояхме на краката. На другия ден бихме с 3:2."

Треньорът смята, че ключът към подготовката е пълното спокойствие и разпускане от всякакво напрежение. Само тогава играчите показват най-доброто от себе си.

Клъф носи списък с песни и сам дава тон за хорово пеене в автобуса на Форест по пътя към много тежко гостуване на Лийдс - неговия личен кошмар след 44-дневен престой там като мениджър, разказан твърде обстойно във филма "Проклетият Юнайтед". Така сваля напрежението от себе си и отбора.

В лагера на Форест преди финала за Купата на европейските шампиони през 1980-а играе крикет по бельо, също не съвсем трезвен, а репортерите не могат да повярват на гледката.

Това е Клъфи - Голямата уста, която не спира да ръси лафове, човек на живота, обожаващ футбола и всяващ страх в играчите си, но и огромен респект.

Сравнява се с Мохамед Али, мисли се за достатъчно умен да е министър-председател, обсъжда дълго в студия на футболни предавания външната политика на Великобритания и никога не оставя някой да го надговори.

А когато го питат дали е чул новата песен на Франк Синатра, отвръща: "Синатра? А, да - знам го. Веднъж се снима с мен в Лондон."

Но ако мислите, че това е най-силният му лаф, бъркате сериозно. Човекът е оставил след себе си не само страхотни успехи във футбола, и то с отбори като Дарби и Нотингам, но и хитови фрази, влезли във фолклора на играта.

"Рим не е бил изграден за един ден. Но това е, защото не са ми дали аз да свърша тази работа", казва, запитан как е успял да преобрази бързо Дарби Каунти от тим от втора дивизия в претендент за титлата на първа лига.

"Кой е най-добрият играч, когото съм привличал? Най-грозният е Кени Бърнс, това знам!", отсича след оттеглянето си, разпитван за феноменалните си трансфери. Намира играчи от втора и трета дивизия, които превръща в основни движещи сили на отборите си и печели с тях срещу грандове в Англия и Европа.

"Река Трент е страхотна. Знам го от опит, 18 години ходих по водата и", вкарва препратки към Библията, когато говори за постиженията си във Форест. Точно през Нотингам минава въпросната река.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията