Букварът „Лестър“ като настолна книга за Саутгейт

Години наред англичаните тръгваха за голямо първенство като фаворити. И защо не?

Разполагаха с чудесни футболисти, самочувствието им никога не им е липсвало. Впоследствие настроенията малко се поизмениха. Целите бяха занижени. Да се стигне полуфинал, пък после ще видим.

Поне до четвъртфинал, пък нататък... Сега вече не е ясно дали Англия ще изскочи от групите (Бразилия 2014) или пък няма да се сгромоляса срещу някой полуаматьорски състав като Исландия (Франция 2016).

А колко по-лесно и ефективно може да бъде всичко. И примерът за Англия не е далеч. Той е под носа на националния селекционер Гарет Саутгейт.

Лестър. Отборът, който всички сочеха за главен фаворит да изпадне миналия сезон. И който спечели титлата във Висшата лига, справяйки се с мултимилиардната армия на големите в английското първенство – отборите от Лондон, Манчестър и Ливърпул.

Отборът, от който всеки се гласеше да изкара някой и друг паунд, като заложи срещу него в Шампионската лига. И който отстрани от турнира на големите победителя в Лига Европа за последните три години Севиля. Без много да му мисли Лестър се нареди до Барселона, Реал (Мадрид), Байерн (Мюнхен), Ювентус, Борусия (Дортмунд). Тези пет отбора имат общо 24 титли на Европа.

Може ли да приемем, че попадането на Лестър в горната компания, би било равносилно на това Англия да се озове на четвъртфиналите на Мондиала в Русия заедно с Бразилия, Германия, Италия, Аржентина? И как би могло да се случи това?

Походът на Лестър към върха трябва да бъде настолен буквар за няколко национални селекционери на Англия.

Започвайки със сегашния Гарет Саутгейт и вероятно с още няколко негови наследници.

Първото, което англичаните трябва да си набият в главата, е че големите заплати не ги правят големи футболисти.

Че всеки месец банковата им сметка расте с по милион и нагоре в паунди Уейн Рууни, Джордан Хендерсън, Гари Кейхил и Джо Харт трябва да благодарят на цяла дружина хора. На маркетинговите гении от Висшата лига.

На онези, които водят преговорите за телевизионните права и тяхната цена. На собствените си агенти. И някъде там вече могат да си кажат: „Абе, не сме чак толкова лоши футболисти.“ Вярно, не са. И дотам! Защото не са нищо особено.

Напомня ли ви на един друг отбор без големи звезди?

Това ще е много мъчно да бъде осъзнато. И е първа крачка към всичко останало. Защото когато се осъзнае и от играчите, и от мениджъра, следва логичният въпрос: „След като сме по-слаби от другите, с какво ще може да ги победим?“ И отговорите на този въпрос не трябва да са повече от два.