Другият Лаудруп - фитилът на Динамита

Докато правеше поредния си дрибъл по фланга, той можеше да посегне с едната ръка към първия ред на трибуните и да си поиска чаша кафе. Същевременно да намигне на изчервило се момиче и да даде автограф.

След което да сервира топката в краката на централния нападател или да завърши с изящен удар атаката.

Думата, която свързва Бриан Лаудруп с брат му Михаел като поведение на терена, е "елегантност". Тази, която го различава от плеймейкъра, е "експлозивност".

Баща им Фин Лаудруп играе в австрийския Винер, когато през 1969-а се ражда вторият му син. И той, както татко си и батко си, е обречен само на една професия.

На 19 години печели титлата с Брьондби. Пет години по-рано същото е сторил Михаел, който през тази 1988-а вече е световна звезда и блести до Мишел Платини в Ювентус.

Бриан е крило, дългокрак, слабоват, но с изключително рязко тръгване и демараж. Често страда от мускулни травми в годините от 16 до 20 - първо заради спецификата на играта си с експлозивност и смяна на скоростта, второ, защото футболът в Дания по това време все пак е аматьорски и в клубовете няма специализирани медицински лица, масажисти и модерни методи на възстановяване на футболистите.

През лятото на 1989-а, след като е спечелил втората си поредна титла с Брьондби, Бриан иска да отиде в света на професионалния футбол. Европейските отбори са го набелязали, но той избира не някой гранд, а Юрдинген.

Съветът е на баща му: "Не повтаряй грешката на Михаел, който отиде директно в Юве, та му се наложи две години да играе под наем и да седи на пейката, преди да се утвърди в първия тим".

Бриан разбира добре и отива в непретенциозен тим, с който прави великолепни неща. Германия се влюбва в младото крило, което още през 1987-а е дебютирало за "Динамита" на Сеп Пионтек и играе типичния за това време датски футбол - скорост, взривност, нацеленост единствено към атаката и гола.

С шест гола в първия му сезон, младият Лаудруп е играч на годината на родината си, изпреварвайки Михаел. Избран е за втори най-добър чужденец в Бундеслигата след Уинстън Руфър от Вердер. Читателите на "Шпортбилд" го избират за най-добър трансфер в немския футбол за годината, и то пред хора като Уве Байн, Томас Щрунц и Щефан Кунц.

Бриан иска следващата стъпка и тя му се предлага под формата на трансфер в Байерн, който плаща 6 милиона марки и го прави най-скъпа сделка в историята на Бундеслигата. Толкова е популярен в Германия, че събира 24 245 гласа за най-добър в немския футбол изобщо - включително всички легионери от националния, който е станал световен шампион същото лято.

Изпреварват го само трима:

Лотар Матеус, Андреас Бреме и Руди Фьолер. Хора като Хеслер, Литбарски и Клинсман са далеч назад...

Байерн усеща какъв диамант е привлякъл. Лаудруп става лицето на клуба в началото на 90-те, а това са трудни времена. Тимът прави два поредни слаби сезона у дома, като през април 1991-ва е близо до финал в Купата на европейските шампиони, но автогол на Клаус Аугенталер в последните секунди срещу Цървена звезда струва скъпо и грандът отпада.