Ненаучени уроци в Левски

Нашият читател от Стралджа Иван Велчев – Кънчара ни изпрати текст за любимия му Левски, който очевидно е написал с емоция.

Публикуваме го, каквато е политиката на Sportinglife.bg с всеки материал, пратен от читател, който не нарушава добрия тон.

Във ФК Левски не си научават урока и това продължава вече дълги години.

Сагата започна от превръщането на клуба в опитно поле от безумния „треньор – директор – носач на кандилото на попа”, та се стигне до пародоксалния „шеф на ДЮШ – спортно – технически – собственик”. Пълно мазало, а? Не и за ФК Левски.

И какво може да избуи в такава отровна ръководна среда освен бурен и репей, напоени с тотална некадърност. Тези многогодишни наслагвания доведоха логично и до настоящото трагикомично състояние на отбора. През есента майсторлъкът на Люпко Петрович до голяма степен замаскира пробойните, но напролет всичко неминуемо придоби кошмарна посока.

Да, Люпко умееше що-годе да подреди среднюрковците и къде с късмет, къде с изчаквателна и откровено дефанзивна тактика, постигна да кажем приемливи резултати.

Тук обаче пак стигаме до умения. Не искам да прозвучи като присъда, но Топчо навлезе прекалено бързо в дълбоките води.

В този ред на мисли изниква сравнението с Емил Велев, който стажува достатъчно, за да вдигне шампионския трофей, преди парцалената кукла от Пловдив да му спретне грозен комплот по време на един мач за купата в Благоевград.

Несъмнено Топузаков сбърка като тръгна да сменя схемата по време на подготовката на отбора, без да разполага с необходимите изпълнители.

Така се стигна до една твърде нелицеприятна картинка на пълна дисхармония. Като се започне от отчайващата защитна линия, мине се през импотентните халфове и се стигне до безпомощните остриета.

Тези последните са мама мия. Синове на вятъра и конници без глави. Тук всякакви треньорски напъни, видеоразбори и профилирани тренировки са безсмислени. Тези пичове несъмнено стават за лекоатлетически надбягвания на къси и средни дистанции, но не и за професионални футболисти.

Никакви наченки на техника за овладяване на топката, взаимодействие със съотборници, да не говоря за усет за последен пас и клиничен завършващ удар. Да, определено липсва и подкрепа от халфовата линия, където през куп за грош са събрани твърде еднотипни футболисти.

Освен Краев и донякъде Костадинов, кой друг би могъл да разчупи стериотипа? Бурабия, Де Нойер, Прохазка...Последният определено е константна величина, но лашкането му ту в средата, ту на фланга го разколеба и в пролетните мачове определено издиша.

И тук стигаме до дефанса. Нека да не даваме прибързани и дългосрочни определения за качествата на Яблонски. Дето се вика- прекалено малко е играл, за да бъде оценяван. Но безспорно притежава солидна физика, прилично пласиране, добра игра на втория етаж и безскомпромисност в сблъсъците. Дай боже да оправдае очакванията.

Но за тази цел е необходимо бързосрочно стиковане с подходящ партньор. За жалост контузиите на Александър Александров, Пиргов и Сандберг, оставиха единствено опцията със Сърджан Лукин, но и той отсъства достатъчно дълго и е нормално в началото да се пази, отстъпва и да е малко по – предпазлив. Но да кажем, че проблемите в центъра на ариергарда ще бъдат решени с времето.

Не така обаче стоят нещата по фланговете. Там Сашо Александров и Минев са единствени варианти, изключая неуспешните врътки с Огнянов и Прохазка, които носят само негативи. Липсват и алтернативи с юноши, което по принцип е болезнена левскарска тема. Не искам да бъда краен, но към момента няма кадър от по – младите, който да влезе и захапе веднага.

Лично мнение, но и камъни в градината на работещите с подрастващите. Вероятно младият Кръстев ще грабне шанса си на вратата, но само и единствено ако бъде налаган безпрекословно, без значение на допустимите грешки на растежа.

В обобщение, Левски се движи в омагьосна спирала още след паранаоичното изгонване на Наско и Мъри. Процесът необезпокоявано премина през локомотивско царуване и едно наложено управление на едни „Хора”, за да се стигне до апотеоза - сегашното търгашко и безпардонно отношение към синята икона.

И тук е вече безсмислено да правим какъвто и да е спортно – технически анализ, да търсим кусури на треньори и треньорчета и да се ровим в селекционни политики.

Работата отдавна е ясна – куче влаче рейс...