Стъпи здраво в мача и не им давай да дишат. Ако могат, нека те бият!

В местата за репортери на стадион "Васил Левски" темите за обсъждане бяха две:

- Какъв е този състав (придружена със свиване на рамене и повдигане на вежди) на българите?

- Как ще избутаме поне до равен при такова съотношение на силите, което бе изписано на тимовите листи?

Да си го кажем честно - в избора на Петър Хубчев за стартови 11 логиката не бе най-силният коз. Приемаме, че вратарят Николай Михайлов е несравнимо по-опитен от Китанов и Кръстев. Решенията за централната зона на отбраната с Чорбаджийски, който в ЦСКА напоследък загуби титулярното си място, до него Васил Божиков...

На двата фланга на полузащитата с Тонев, който играе от дъжд на вятър в Кротоне, и Манолев, който е неубедителен и като бранител в ЦСКА... На върха на атаката - Делев.

Играчи, от които сме гледали малко или нищо в последните месеци, наглед видимо отстъпващи на съперниковите. Божиков и Страхил Попов играят заедно в Касъмпаша и тук нишката някак се подреждаше. Въпреки че първият има едва 2 двубоя като титуляр през сезона.

Присъствието на Чорбаджийски бе донякъде аргументирано с върлината Дост в съперниковата атака... Изобщо - логика в нелогичното можеше да се намери.

А и аргументът - а какъв толкова избор на алтернативи има Хубчев? - също е много силен.

В минутите преди мача букмейкърите съвсем ни отписаха - коефициентите за Холандия се сринаха до 1,40, а за България скочиха до 9,50. Не помним отдавна да сме били такъв подчертан аутсайдер на "Васил Левски".

Хубчев бе разбрал най-важното обаче.

Ден преди мача репортер от Холандия довери на Sportinglife.bg, че слабото място на отбора им (и е публична тайна в страната) е битката, характерът, желанието да се сбориш на терена. Щом го знаят репортерите, няма как да не го е видял и треньор с близо две десетилетия опит зад гърба си в професията.

Та българският селекционер на това и акцентира.

Агресия. Бой за първа топка. Поставяне под напрежение.

35 секунди бяха минали, когато Ивелин Попов се пребори за топка пред дъгата на тяхното наказателно поле, холандците се объркаха, не бяха подготвени и направиха нарушение - опасен фаул, завършил с удар в очертанията на вратата. Спасен.

4 минути на таблото - 1:0. Дълга топка, объркване, Спас Делев постави под напрежение младото момче Де Лигт - гол.

20 минути - 2:0. Пак бой в средата, първа, втора топка в българските крака. Удар на Спас - втори гол.

До 40-ата минута холандците стъпваха "в панички" около центъра на терена, бъркаха лесни пасове, Робен подскачаше като ощипана девойка при всяко стъпване на Занев около петите му.

Здравият подход на българите припомни това, което преди много години формулира Мик Макарти за ирландския отбор от 90-те и началото на новия век, който тровеше живота на всички фаворити.

"Не сме Бразилия, но не отстъпваме на Бразилия като физика и желание. И изравняваме така силите".

Просто и твърде лесно звучи.

Но когато успееш да накараш футболисти в не най-добра кондиция да тичат като луди по терена и да затворят всяко пространство, да правят простичките неща добре и да са непримирими - това е голям успех за един треньор.