Аз съм Брадли и няма да живея дълго. Но изведох Англия на "Уембли"
Още една незабравима глава от историята на петгодишното момче, което води невъзможна битка с рака
"Здравейте, аз съм Брадли. Зная, че няма да живея дълго. Но изведох Англия на "Уембли"... Прегръщам всички, които помогнаха това да се случи."
Тези думи написаха в социалните мрежи хората, които помагат в интернет кампанията на семейството на 5-годишния Брадли Лоури да създадат фондация за битка с невробластома - форма на рак, която в случая е непобедима. Ще има летален изход, а родителите на момчето и самият той го знаят от месеци.
През февруари нов тумор се разви в тялото му и докторите вече не се наемат да кажат колко още живот има в малкия смелчага.
Видяли сте го с екипа на Съндърланд поне веднъж в последната година. Стана приятелче с Джърмейн Дефоу, голмайстора на този тим, изведе го няколко пъти като талисман.
Същото се случи и на домакинство на Евертън, където Ромелу Лукаку го изведе за ръка на терена.
Но върхът на всичко - най-яркият следобед за малкия Брад бе в неделя.
Джо Харт наместваше ръкавиците си в тунела на "Уембли" преди домакинството на Англия срещу Литва. Бе обявен за капитан, след като Уейн Руни не е в състава.
Големият Джо обаче видя малкия Брадли, който прегръщаше повикания отново в състава свой голям приятел Дефоу и се отдръпна. Избута напред нападателя - излез ти първи. Джърмейн опита да каже, че все пак Харт е капитан, но грамадният човек с ръкавиците бе решил - не това е най-важното в този ден.
Така първи от тунела в обляния в слънце стадион се появи Брадли Лоури, само на 5 години и малко оставащо време, в което да се радва на живота. Държеше за ръка Джърмейн Дефоу, който се усмихваше.
Шумът от "Уембли" бе толкова силен, че хлапето си закри ушите с ръце. Но видимо цъфтеше от щастие.
Прегръщаше наред играчите, после и мениджъра Гарет Саутгейт.
Джема, майка му, гордо гледаше от първия ред зад седалките на играчите. После Брадли седна до нея и изгледа мача, в който неговият човек - Джърмейн, вкара първия гол.
Англия победи с 2:0. Има ли значение?
Поредният ден от краткия живот на хлапето, което живее единствено с футбола.
Той изведе "трите лъва" на "Уембли".
Това нито болестта, нито тежката терапия могат да му отнемат.
0 коментара