Иконите с номер 7 на Ливърпул

10 на гърба на фланелката на Бразилия. Пеле, Зико, Роналдиньо...

10 на Аржентина - Марадона, Меси, Рикелме...

Номерът икона за два от най-големите клубове в света обаче е друг. Те са само на 60-ина километра разстояние и са спечелили над 90 трофея в историята си. Английските флагмани на футбола Ливърпул и Манчестър Юнайтед са издигнали в култ номер 7.

Той не се дава на всекиго. Носили са го фигури от запалянковската митология, оставили зад себе си не следа, а епоха.

Започваме с Ливърпул, но ще продължим и с Юнайтед* - ето я историята на червения №7 от двете страни на магистралата, която свързва града на Бийтълс и Манчестър.

На "Анфийлд" този номер придобива смисъл през 60-те, когато един човек се превръща в символ на постоянство и продължителност на кариерата.

През 1959-а Йън Калахън дебютира за отбора на сърцето си, на татко си и на цялото семейство от квартала Токстет в града. Номер 7 на Ливърпул е бързоного крило в първите години от декадата (1960-1970), но след това постепенно преминава и в ролята на централен полузащитник.

Кали, както е наричан на "Анфийлд", изиграва 857 мача с червената фланелка и е на терена до 1978-а. И до днес е рекордьор по двубои, не успя да го бие ни Карагър, ни Джерард.

Историята му е знаменита. Кали играе само 4 мача за Англия, въпреки че е смятан за един от най-добрите на своя пост не само в страната. Крилото е част от състава на Трите лъва, спечелил световната купа през 1966-а, но не играе.

За 857 излизания на терена получава само един жълт картон в екипа на Ливърпул. И той идва в един от последните му мачове, през пролетта на 1978-а, в преиграване на финала за Купата на лигата, загубено от Нотингам. Реферът дава дузпа за тима на Брайън Клъф, при която нарушението е поне на метър извън наказателното поле.

Кали отива като капитан и му сочи следите от бутонките на Фил Томпсън, за да докаже правотата си. Това е единственият му жълт картон.

Записва мачове в 19 сезона за Ливърпул, вдига купата на европейските шампиони през 1977-а и е титуляр на финала срещу Борусия Мьонхенгладбах.

Година по-късно е на скамейката за финала срещу Брюж.

Днес Йън Робърт Калахън е на 72 години и не пропуска мач на "Анфийлд". Коментира и анализира за клубната телевизия. В началото на 70-те обаче рекордьорът по мачове се налага да отстъпва често фланелката с номер 7 на едно младо лъвче, привлечено от Скънторп.

Бил Шенкли взима за 30 000 лири нисичкия Кевин Кийгън, който е сниман при пристигането си на "Анфийлд" да чака да бъде извикан да подпише договора си с клуба, седнал върху едно кошче за боклук пред главния вход.

Кийгън е никой - непознат на футболните хора в страната, идващ от трета дивизия.

Вкарва още в първия си мач, а нататък всичко е история. Крал Кев, Могъщият атом, Петият Бийтълс - всички тези прякори залепват за гърба му като екипа с номер 7 през годините.

С Кийгън в атака Ливърпул се превръща в машина за победи у дома и в Европа. В шестте му сезона на "Анфийлд" играе 323 пъти в червено (повечето с номер 7), вкарва точно 100 гола и печели три титли на Англия. Вдига Купата на ФА, два пъти Купата на УЕФА и е част от отбора на Шенкли, сложил основите на величието на Ливърпул.

Измества от състава Калахън, който се задоволява с място на скамейката (вече е минал 30 г.) или с позиция в средата на терена.

Връзката му с "Коп" също е специална. Феновете го обожават, снимката му седи над камината в повечето ливърпулски домове, а самият Кевин казва в автобиографията си:

"Когато чуех трибуната да запява "You`ll Never Walk Alone", очите ми се пълнеха със сълзи. Понякога се случваше и по време на играта. Шумът от "Коп", начинът на подкрепа, пеенето на имената на играчите - включително и моето... Никога няма да има по-добро място да играеш футбол от този стадион."

Кийгън, първата суперзвезда от световен калибър на "червените", заминава за Хамбургер през лятото на 1977-а, след като печели Купата на европейските шампиони с Ливърпул. Феновете се чудят как тази икона с номер 7 ще бъде заменена...