Последните месеци на Кройф

До последните дни планираше бъдещето и гледаше напред. Мислеше за нови предизвикателства и възможности.

Последният ми ден с Йохан бе 2 март 2016-а. В следобедните часове отидохме при Макс Верстапен, млад холандски пилот от Формула 1, който правеше тестове на пистата в Каталуня. Двамата си говориха, а въпреки разликата в годините и спорта, просто се усети, че си пасват и се разбират от едно изречение. Бяхме гости на Red Bull Racing, Йохан се отдаде и на традиционната за него сиеста, а после седнахме да обсъдим последните детайли по книгата.

Съпругата му Дани влезе и донесе испанска кава (местно вино), препечени филийки, хайвер, сьомга... След което дойдоха най-ценните моменти от приятелството ни. Тримата си говорихме до късно. До след полунощ.

Беше невероятно изживяване. Той имаше нужда от Дани повече от всякога в онези дни. Говорихме за живота, за дребни неща, за познати хора, за ролята им в ежедневието около нас. Тези моменти никога няма да забравя. Те са най-важните в цялата история на приятелството ни.

Това бяха няколко часа с един уязвим и крехък Йохан, както и с вечно силната, но и много чувствителна Дани.

11 дни по-късно тя ми каза, че нещо не е наред. В 11 ч сутринта Йохан ми пращаше неговия текст за колонката във вестника. Но след няколко дни в Израел, където се е чувствал отлично, тази сутрин се е събудил и е усещал, че лявата половина на тялото му не функционира нормално.

Трудно говорил. Дани ме помоли да подготвя колонката върху разговор, който бяхме водили по телефона седмица по-рано - за отговорностите на агентите към младите играчи. А след това ми каза да не информирам никого за състоянието на Йохан.

Беше неделя. Неделя сутрин. Обаждах и се всеки ден след това. Още един тумор се бе появил в главата му. Докторите опитваха да намерят решение какво може да се направи. Един ден се чувстваше ОК, на следващия бе в тежко състояние.

На 23 март отново се чух с Дани и усещах, че нещата са много зле. Ден по-късно Йохан затвори очи за последен път. Голямото желание на живота му бе да бъде човек, отдаден на семейството си. И така бе в последния му час. Тогава около него са били само съпругата му, децата му и внуците. Никой друг.

За милиони по света той бе герой. Но малцина знаят, че искаше само да е такъв за близките му. Пазеше семейството си от външния свят, не допускаше никой да се намеси и рови в живота на фамилия Кройф.

24 часа по-късно бе кремиран. Отново само най-близките бяха край него.

В дните след това милиони по света почетоха паметта му, валяха посвещения и думи.

18 месеца ужасни страдания и битка с болестта свършиха. За този период той пазеше своите проблеми зад стените на дома си. Не искаше обществото да знае, хората да говорят, светът да обсъжда.

Кройф отдавна се бореше. Много по-отдавна, отколкото хората знаят.

През 2014-а го поканиха на един симпозиум, организиран от Холандската федерация. Започна силно и със замах, но речта му някак угасна, едва говореше след това. Вестниците го критикуваха, едва ли не - Кройф не каза нищо, защо е дошъл?

А кой от тях знаеше, че в този ден прави микроинфаркт? Той не каза. Не се оплака, че не се чувства добре.

Ден по-късно събра сили и отиде на тренировка на Аякс. Не бе принуден, не бе "ангажимент". Така искаше. Едва, след като се прибра в Барселона, Дани настоя да идат в болницата и там откриха проблема със сърцето. Изкара три дни в интензивното отделение.

Изкарах с Йохан хиляди часове в разговори за футбол. Качих се с него в лондонското метро. Хората го гледаха изумени, но... не бе се возил на метрото и искаше да го види. Радваше се като малко дете, а наоколо хората зяпаха невярващи.

Говоря ви за човек, който по 23 часа и 59 минути от денонощието не искаше да приеме, че е Йохан Кройф. Той искаше само да говори, да вдъхновява.

"Не ми пука за парите. Дори не знам колко имам в банката", ми каза веднъж.

В края на книгата ще прочетете нещо, което ви препоръчвам.

"Как искам да ме запомнят ли? Като един отговорен спортен човек. Ако ме съдят само по кариерата на играч, това е ограничен период - 15-20 години. Не е достатъчно".

Да, определено той направи повече от това и заслужава да бъде запомнен заради стореното."