Роки - безсмъртният герой на Арсенал

"Английският футбол загуби един играч, който бе удоволствие за окото на феновете. Арсенал загуби любим свой син. Всички ние загубихме един човек, който бе харесван от всички и също толкова добър във всичко извън терена, колкото бе талантлив на него".

Това е нещо като некролог, публикуван от английския в. "Гардиън" на 1 април 2001 г. В нощта преди този текст да се появи на страниците, Северен Лондон научава бързо ужасната новина.

Дейвид Роукасъл е загубил битката с рака и си е отишъл от този свят едва на 33 години.

Роки беше "прекрасно момче" - така го описва Джордж Греъм, който му бе треньор в Арсенал. Комбинация от талант и техника, невероятен характер и психика, както и спортна злоба, която му даваше сили никога да не се плаши от битката.

Когато през 1989-а играчите на Арсенал и Манчестър Юнайтед се биха като в пъб по терена на "Олд Трафорд", Роукасъл бе в сърцето на битката. По-късно каза в интервю: "Ние никога не започвахме тези боеве, но винаги ги завършвахме".

Момчето, израснало в Брокли, Южен Лондон, е с карибска кръв. Родителите му са преселници от острови на слънцето в страната на дъжда и мрачното време. Но и родина на футбола.

В Брокли на игрищата в квартала до гарата рита с един друг тъмнокож малчуган, с когото се сприятеляват. Казва се Йън Райт.

Животът ги разделя - Роки отива в Арсенал на 14 години, за да тръгне по пътя към първия отбор. Райти подписва като юноша с Кристъл Палас, за да стигне до Арсенал на 27 години, през 1991-ва. Двамата се събират все пак за един сезон в любимия си отбор, след като са комбинирали по игрищата в родната махала.

Роки има няколко прочути фрази в интервюта, които показват как приема червената фланелка с белия ръкав.

"Знай за кого играеш, щом дойдеш тук. Това е първото нещо, което казвам на новите. Това е Арсенал, ние не можем и не бива да подвеждаме привържениците."

Ето такива неща говори младокът. На 17 дебютира в първия тим, но съотборниците му забелязват, че нещо не е наред. Качествата му са очевидни, силата на бедрата и тялото му е огромна, а техниката - като на бразилец. Но Роки дриблира с глава, забита в топката, а и често се страхува от дълъг пас, въпреки че е доказал с каква лекота го умее.

Джордж Греъм разкрива истината. Младото момче се страхува да каже, че не вижда добре. Мениджърът го води на центъра на игрището и го пита вижда ли добре вратата. Роки не е сигурен. Подлагат го на терапия при специалисти в Лондон и става първият в английския футбол, който играе с контактни лещи. И изведнъж играта му се променя драстично.

В отбор, пълен с английски играчи и местни момчета, Роки е любимецът на феновете. На 19 става Играч на годината в Арсенал. Печели две титли с отбора, както и Купата на лигата.

През май 1989-а е на терена, когато на "Анфийлд" тимът му се нуждае от победа с два гола, за да стане шампион. Майкъл Томас вкарва за 2:0 в последните секунди, а Роки отива при съдията и го пита: "Колко остава?" Отговорът е: "Около 30 секунди".
"Краката ми се огънаха, усещах, че ще ни вкарат гол, едва стоях прав", разкрива Роукасъл.

Но - както историята знае - Арсенал не допуска попадение и става шампион по най-драматичния възможен начин.

Страхотни голове, паметни дуели на терена с корави типове като Норман Уайтсайд ("никой не ми е влизал по-здраво от него" е цитат точно от северноирландеца), трофеи и неизменната му слънчева усмивка, с която озарява терена и съблекалнята на Арсенал.