Бизонът от Верона

Сеп Пионтек трябва да избере петима. Пет жертви, които да се преборят с нервите, с напрежението и мисълта, че ги гледа целия свят.
Дания и Испания стигат до дузпи на полуфинала от Евро 84 и Динамита - най-атрактивният отбор на турнира, трябва да събере мощ, за да избухне на дузпите и да иде на финала.

Четирима се съгласяват - Йеспер Олсен, Бриле, Лерби и 20-годишният Михаел Лаудруп. Петият трябва да е капитанът Мортен Олсен, но той е излязъл с травма в 114-ата минута.

Петият е Елкер. Пребен Елкер с номер 10, с гащета, скъсани в задната им част от Камачо и останалите безкомпромисни испански бранители. Изкалян и наритан, целият в белези от бутонките на съперниците.

Но Пионтек има само него. "Няма проблем, мога да бия и петте дузпи", казва Елкер и намига на треньора.

Никога не е изпускал от 11 метра. Но ударът му отива високо над вратата и Испания е на финал.

Тази гледка на човека с фигура на исполин, гръб колкото катедрала и скъсани шорти, прегърбен и бавно отиващ към центъра на терена след пропуска, е също толкова символична за онова европейско, колкото и лицето на Платини. Французинът вкара феноменалните 9 гола и донесе титлата на страната си.

Пребен Елкер Ларсен и Дания плениха сърцата на всички неутрални, но отпаднаха заради удара на лидера в атаката си от 11 метра.

"Лаудруп и Йеспер Олсен и до днес се майтапят с мен. Казват, че ходят всяка година на този ден в Лион и търсят топката", смее се днес Елкер, коментатор на датска телевизия. Все така луд, емоционален, излъчващ сигурност и лидерство.

Неговата история е на една от големите откачалки на 80-те във футбола. А те не бяха малко. Този индивид обаче бе по-особен. Елкер бе сърцето на Дания, заобиколен от класата на Лаудруп, Олсен, Лерби и Мьолби - играещи в отбори като Байерн, Ювентус, Манчестър Юнайтед и Ливърпул, той би следвало да е периферна фигура. Защото никога не игра за гранд в клубния футбол.

Но мощната му крачка, дрибълът със смяна на посоката, головете му за Дания - всичко това го направи легенда.

През 1977-а историята започва в Кьолн, където местният отбор - по това време един от най-добрите в Европа - привлича едно 19-годишно момче от Ванльосе (Дания). Никой не е чувал за него. Въпреки че месец по-рано Пребен Елкер (или Елкяер, както е точното му име) е дебютирал за националния отбор. Е какво от това? Та датският футбол тогава е аматьорски...

Нападателят става първи от цяла поредица велики играчи, който излиза във водещо първенство на Европа.

Кьолн обаче среща трудности да се справи с пъзела, който представлява характерът на новия. Хлапето има самочувствие на Диего Марадона, поне. Влиза в съблекалнята, пълна със звезди като Тони Шумахер и Дитер Мюлер и заявява от първия ден, че е дошъл да е титуляр.

В клуба тема номер едно е отказването на великия Волфганг Оверат същото лято след 14 сезона в Кьолн. Легендата на немския футбол продължава да е на всеки мач и в съблекалнята се обсъжда как липсва на тима.

"Кой е този Оверат?", невъзмутимо пита Елкер, като - естествено - се прави на луд. Много добре знае кой е маестрото с номер 10 на Кьолн и Германия. Целият свят знае. За малко да го набият, но се разминава.

Месеци по-късно местен вестник пише, че е видян с бутилка уиски и млада дама в ранните часове на едно утро преди мач в бар в града. Хенес Вайсвайлер, треньорът на Кьолн, го вика на разговор и го пита истина ли е. "Не е съвсем вярно, шефе. Беше бутилка водка и мацките бяха две!", хили се датчанинът, след което клубът твърдо решава да го продаде.

В края на сезона Кьолн е шампион и носител на купата на Германия, а Елкер взима медал и за двете отличия. След което го разкарват - отива в белгийския Локерен, който е далеч от амбициите на немския клуб.