Къде изчезнаха футболистите с готини прякори?

Изчезнаха някъде. Няма ги футболистите с натурални прякори, сякаш залепнали за потните им фланелки и използвани от съотборници, съперници, запалянковци и медии.

А бяха времена, когато по родните терени важеше максимата "кажи ми какви са ти прякорите в отбора, за да ти кажа какви играчи имаш". Нямаше град и тим, който да не се гордееше с такива, които цяла България знаеше.

Говорим не дори за времената на Гунди, Патрата, Комитата, Горнобанския кмет, Зума, Чико и т.н.

Става въпрос за 80-те и 90-те, когато по терените на България се подвизаваха Кучето (после стана Камата), Чичовото, Кокала, Чекията Спасов, Гибона, Джеки, Джони, Бащата, Зико...

Наследиха ги Гонзо, Кривия, Ромарио, Бебето, както и култови личности като Христо Христов-Индианеца и Йонко Неделчев-Багажника. Все грандиозни фигури на прехода, много по-популярни с прякори, отколкото с първи имена и фамилии.

С две думи - класата падаше, ама прякорите си бяха все така готини и идваха от недрата на футболния фолклор. Не ги измисляха и лепяха медиите, а хората - постоянното присъствие по стадионите.

Дали защото днес такова почти липсва (то и непостоянно почти не остана), дали заради текучеството - как да му измислиш прякор, като дойде и играе шест месеца, а после е в друг отбор - или заради друго, но футболистите с готините прякори са на изчезване.

Божинов сам си измисля такива - Генерал Божигол, Император Цън Бож (примерно). Благо Георгиев стана Джизъса, после и Модната икона - ама не е същото. От поколението, което изнесе първите години на новия век, дори тия, които стигнаха добра кариера в чужбина, не изковаха прякор, достоен да се използва по-често от името им.

Вдъхновението на запалянковците е намаляло, това е категоричен факт. Навремето те се събираха по градинките, обсъждаха мачове, които я са гледали, я не - защото колко гостувания на Берое или Пирин се предаваха по телевизията?

На стадиона се събираха отрано, знаеха всичко за всеки от играчите - обикновени момчета от града.

Днес културата на ходене на мач много се е променила у нас. И няма как да ти се разпали въображението, та да измисляш цветни прякори. Кои са последните асове на Левски или ЦСКА с такива? Колко прякора знаете на играчи в Лудогорец? Последният беше звучното Мирослав Иванов-Деко.

Ако отворите съставите на отборите в Първа професионална лига, помислете за колко прякора ще се сетите от тях? И националният е същата работа: Бодура, Попето... Нямат прякори.

Не са влезли под кожата на запалянкото достатъчно, че да му разпалят острия език и акъл, за да ги нарече с нещо, което да стане крилато и вечно.

Сигурно не мислите, че е толкова важно. Нямаме за цел да ви надъхваме в обратното. Просто маркираме, че явно тогава фигурите са били по-ярки, запалянковците - по-големи зевзеци и с по-свойско усещане за играчите, а медиите - по-креативни.

Тенденцията е такава и в световния футбол, между другото.

През годините легендарни фигури получаваха прякори, които ставаха далеч по-известни от имената им. Както у нас Иванов е много повече Гонзо, а Димитров - далеч по-известен като Джеки, така и Пеле си е Пеле, а не Едсон Арантес до Насименто.

Гаринча, Зико, Ромарио, Роналдо - това са само бразилците. Днес и те са скучни в тази иначе запазена за тях стихийна територия.

Виждаш им състава от последния мач срещу Парагвай (3:0) - Алисон, Миранда, Фагнер, Марсело, Маркиньос, Ренато Аугусто, Коутиньо, Паулиньо, Касемиро, Неймар, Фирмино. Няма един прякор. Всичко са имената им.

Е щом и те са се уморили, или не са достатъчно вдъхновени от играта на златистите, за да не ги кръщават на волни птички, петли, лъвове и всякакви феномени на фауната и човешкия вид, значи нещата не отиват на добре.

Донякъде отсрамва фронта Кун Агуеро, който е единственият от топ играчите в света днес, носещ с гордост готин прякор, известен колкото името му. Към заник на кариерата върви Хлапето Торес, иначе и той е от този загиващ вид.

В Южна Америка продължават да опитват да дават рано прякори на своите звезди, но... не прихващат някак. Луис Суарес уж е Ел Пистолеро, ама светът рядко го използва като равноправен заместител на името му.

Неймар, Меси, Кристиано Роналдо... Глобализацията на футбола и маркетинг насочеността му вече имат нова стратегия. Не прякори, а брандове.

Четем за КР7, за Лео, за Ней, за Златан - но това са или бранд (както е при Роналдо), или просто имена - съкратени или в пълнокръвно звучене. Не са прякори.

Меси е Бълхата, но... колко често го виждате написано, колко коментатори го казват? Малко. Даже почти не се използва, не е добре вероятно за имиджа му. Докато навремето с гордост слушахме за Кокала срещу Джеки или по-късно за Крал Ерик срещу Господ (когато играеха Юнайтед и Ливърпул).

Е - явно това време е минало. Малко е конфузно, но днес най-готините прякори в родния футбол са на съдия (Сватбата) и на треньори - Жадното, Мастиката, Гонзо, Фугата.

А къде са ни футболистите?