Защо съдбата обича Теодора Пенчева?

И така до март, 2016-а. Тогава Радо Янков печели големия кристален глобус. И - дали от въздуха в Чепеларе, дали заради неугасналата любов към сноуборда, Теодора връща желанието си за нови спортни изяви.

И в главата и се ражда идея...

Преломен е моментът, в който разбира, че ще има световна купа в Банско.

"Замислих се колко време съм била състезател и колко съм мечтала да карам на световна купа в България - признава сноубордистката по кръв. - Реших, че съдбата ми дава втори шанс и нямам право да го пропусна".

През ноември 2016-а, Пенчева е твърдо решена да се спуска на Банско. Но за да караш на Световна купа са нужни 50 точки актив. Време е за екшън. И Теодора е готова на сто процента за него.

Започва тренировки с Васил Милчев, първия треньор на Радо Янков.

Благодарение на усиления им труд взима две първи места на стартове в Турция. Знае, че там може да направи достатъчно добри класирания.

Така Теди печели билета си за Банско - своите първи 50 точки. Моментът е още по-специален, защото нейният брат ще я гледа за първи път на Световна купа.

Тогава целта и е само и единствено Банско.

До състезанието остават по-малко от три месеца. Радо Янков и личният му треньор Георги Атанасов-Джоко "приютяват" състезателката в отбора си.

"Те имаха работеща система "световен шампион" и тренирайки наравно с тях виждах прогрес в себе си всеки ден. Това ми даваше крила", обяснява Теодора.

В Банско Теди се класира и продължава участието си в състезанието, а в края на март печели златния медал в паралелния слалом в Пампорово.

Тя споделя, че без подкрепата на семейството и приятелите, победата в Банско би била невъзможна. След нея обаче, дяволчето в главата и не мирясва.

Иска още - решава да се състезава и на останалите стартове в Световната купа за сезона. И - благодарение на основния спонсор - Пампорово, Теодора - няма пропуснато състезание след Банско.

С натрупания актив тя покрива норматива за зимната олимпиада през 2018-а в Южна Корея. Общо 32 от най-добрите сноубордистки в света ще премерят сили в състезанието на живота си в Пьончан. В момента нашата завърнала се снежна гордост е на 31-ва позиция.

"Остават 10 месеца до олимпиадата. Очаква ме лято, изпълнено с тренировки, защото имам да наваксвам - каза Теди. - А и преди Пьончан ме очакват още пет старта. Трябва да защитя позицията си".

За състезателката трудното тепърва предстои - за да запази мястото си, а и да се изкачи в класирането, тя ще се състезава на още 5 световни купи. Всяка от тях е от огромно значение като серията започва през декември в Италия.

В плановете влизат занимания с кондиционен треньор и специална програма, а през август стартират височинните тренировки в планината. След това преминават към същинската част - доусъвършенстването на сняг.

Специфичното е, че ще се търси изкуствен сняг, защото това очаква Теодора и отборът ни в Пьончан. Варианти са пътувания за специални тренировки в Щатите или Дубай.

А къде отива времето за забавления?

"Аз съм максималист. Не отивам на олимпиада, за да отчета участие. Ще дам най-доброто от себе си и дотогава живея за тези 10 спускания по 40 секунди. А през лятото ще карам кайт - друго мое любимо занимание, което е и страхотна тренировка също".

Най-важното е през предстоящите месеци е Теди да натрупа сериозен запас от сила - както физическа, така и психическа. Сама осъзнава колко по-трудно ще бъде за нея, вземайки предвид тази дългогодишна пауза.

Хората извън спорта може би трудно ще разберат, но да се върнеш след шест години без тренировъчен режим и специална подготовка, и да стигнеш до подиум в Световната купа и квота за олимпиадата, е направо... Екстремно и лудо.

Какъвто е и спортът на Теодора. Но вместо да я притеснява, тя успява да извлече позитивите от ситуацията.

"В момента никой не очаква нищо от мен. И това е най-сладкото. Постигам всичко бавно, без напрежение и изпитвам наслада от всяка малка победа", казва Пенчева.

Много е мотивирана. Чувства се страхотно. Тя е намерила златното сечение - има пълната подкрепа на любимите си хора и същевременно сбъдва детската си мечта.

Всъщност олимпиадата е еднакво близо и далеч за нея, тъй като в момента Теодора не е национален състезател към Федерацията по зимни спортове. Не е предвидена за Корея в предварителните заявки. Но вярва, че ще получи подкрепа и ще се бори до последно, за да достигне неотразимия блясък в очите на победителите

"Няма друго състезание, което носи такава радост. Щастието в очите на Катя Дафовска през '98-ма е доказателство!", грее Теди.

И оставя лесната част на нас - да чакаме участието и в Пьончан. Трудното поема тя и то с огромно удоволствие.

"Надявам се, че след година ще има какво да ви покажа!", приключва срещата ни. Не казва "кажа" или "разкажа". Не опитваме да я вкараме в подробности, но е ясно къде се цели.

Това не е началото от историята на едно момиче, което страстно обича спорта и на което съдбата винаги помага при втория опит.

Но не е и краят, бъдете сигурни.

Защото съдбата обича смелите!