Заговорът на Кондора

В Южна Америка често се шегуват, че да знаеш испански език и да разбираш чилийците, говорещи испански език, са две коренно различни неща.

Майтап, майтап... Самите хора в страната признават, че има региони, в които думите излизат по странен начин.

През вековете една от тях - condoro, е придобила двусмислено значение в почти цялата територия на Чили.

Кондор е онази птица, знаете. Впечатляваща и властна. Кондоро обаче е и някой, който прибързва и прави досадни, глуповати грешчици. Някой, на когото в софийския жаргон викат "шматка".

Има една история, която поетично може да бъде описана като "Как El Condor стана condoro". И ако дотук не ви е станало ясно, говорим за Чили, за футбол, за една типична история за страст до лудост, която в тези части на света е най-нормалното нещо. Като дишането, храненето и съня.

Роберто Антонио Рохас Саеведра се появи на света с четири звучни имена, от които планетата използваше обикновено само две - Роберто Рохас. В Чили се ограничаваха до едно - Кондора.

Така стана известен, още когато през 1976-а сложи ръкавиците за първия си професионален мач като вратар. Случи се с екипа на Депортес Авиасион - отбор на военните, на авиацията. После мина през гранда Коло Коло, за да попадне в рая на футбола - Бразилия, за да играе с емблемата на славния клуб Сао Пауло. И тук е мястото да кажем, защото често ще се чудите, докато четете следващите редове - Рохас и до днес живее в Сао Пауло, където го приемат за свой.

Два пъти стана шампион на Кампеонато Паулиста за едва трите си сезона като състезател на гранда. Преди това има два дубъла в Чили с Коло Коло, където остана 10 години. През 1987-а го избраха и за най-добър вратар на Копа Америка, въпреки че Чили не я спечели.

Изобщо - през 80-те Кондора беше звезда.

Но големият ден в кариерата му съвпадна с края на въпросното десетилетие, а сцена за него трудно можеше да избере по-добре.

Предисторията бе сглобена в една срамна нощ за бразилския футбол през 1987-а, когато селесао бе смазан с 4:0 от чилийците, които тогава изобщо не бяха някаква футболна сила.

Поражението ги изхвърли от споменатия турнир Копа Америка, а на вратата на съперника Рохас правеше чудеса. Това 0:4 спокойно можеше да е 6:5 с оглед на кристално чистите положения.

"Кондор-свръхчовек", написаха тогава бразилските вестници.

Две години по-късно съдбата даде шанс за реванш на златистите, но много повече от това бе заложено на карта. Групата бе затегната, Чили бе с равни точки с Бразилия на върха, след като и двата отбора бяха се разправили с Венецуела, а пряката среща в Сантяго завърши 1:1.

По-добрата голова разлика на селесао даваше предимство на домакините, които се нуждаеха от реми на "Маракана", за да стигнат финалите на Мондиал 1990 в Италия.

На 3 септември 1989-а арената на толкова футболни истории вижда една от най-причудливите. И такава, която завинаги остава в летописа на играта.

Трибуните са пълни около 3 часа преди мача, като тогавашната "Маракана" побира официално 145 000 зрители. Според бразилските медии в тази вечер поне 160 000 са се натъпкали под небето на Рио край терена, за да видят как Бразилия стига световното.

Тафарел, Алдаир, Бранко, Дунга, Бебето, Карека... Домакините са отбор, пълен със звезди. Светът знае малко за Хайме Писаро, Хуан Карлос Летелиер и Хектор Пуебла, които са насреща. Най-известен е капитанът и вратар - Роберто Рохас-Кондора.

Полувремето минава под натиск на бразилците, ритници през краката от чилийците и няколко геройства на Рохас. Публиката е притеснена - все още е 0:0 и един гол за гостите...

В 49-ата минута Карека праща "Маракана" в транс с гол, който отваря вратите за Мондиала. Следват минути на бразилска самба и второто попадение виси на косъм.

В 67-ата минута топката е далеч от вратата на Чили, когато се случва най-важният момент в мача. И в кариерата на Кондора. И - при други обстоятелства - който може да бъде един от най-важните в цялата приказка за световни първенства по футбол.

Рохас пада на земята, след като до него избухва бомбичка или ракета, хвърлена от трибуните.

Кадрите показват, как тя още тлее до него, а вратарят агонизира на тревата. Чилийците се хващат за главите, съдията от Аржентина Хуан Карлос Лустау опитва да стигне до вратаря и да види състоянието му. Дори бразилците са притеснени, опитват с жестове да укротят "Маракана".

Една жена на трибуните е вцепенена повече от всички останали. 24-годишната Росенери Мело до Насименто е фенка на Флуминенза, която в емоциите след гола танцува с останалите от златистото море. Хвърля във въздуха ракетата, но не успява да я изстреля добре и тя пада близо - до вратата.

С ужас вижда как до нея рухва Рохас и е уплашена за здравето на вратаря на Чили.