Сампаоли слезе от клона, за да учи Перу и Чили на футбол

Шефовете на Спорт бойс от град Калао рискуват с него.

Това е далеч по-популярен клуб, който в онези години има средна посещаемост от 15-ина хиляди. Дават му 2000 долара заплата, но клубът като цяло няма сериозна инфраструктура и се налага да го настани в нещо като хотелско помещение, което се намира в сградата на пожарната в града.

Случката се разчува и оттам феновете на съперниковите отбори не спират да се шегуват с него - "пожарникар"!

Но на Хорхе не му пука. Стига до шесто място в първия му сезон, а след първата си подготовка и селекция, завършва трети във втория. Което стига за квота за Копа Судамерика и агитката е във възторг.

Сампаоли изгражда млад отбор, който играе агресивно и вдъхновено дори, когато насреща са грандовете от Лима.

Но съдбата пак решава да се намеси. Стачка на няколко отбора води до отлагане на мачове от последните рундове и хаос в класирането. Федерацията налага да се играе допълнителен плейоф, което не се харесва на Спорт Бойс и те отказват да играят - спечелили са си мястото честно. Но така го губят, а Сампаоли се оттегля разочарован.

Тежко му е, защото е приел каузата присърце - както е навсякъде в кариерата му. В града го обожават, точно тук измислят термина Сампаолизъм.

Хорхе си тръгва почти разплакан, огорчен от развитието на първенството и шансът, който пропуска да се пробва на втората най-голяма клубна сцена в Южна Америка.

Веднага го търсят от Коронел Болонеси, който е далеч на юг, на границата с Чили - в град Такна.

Отборът става атракция - в 52 мача записва голова разлика 85-85. Момчетата на Сампаоли атакуват, допускат голове, вкарват и пресират като луди.

Върхът на усилията им е на стадиона на гранда Спортинг Кристал, където печелят с 4:2. За първи път в историята на Коронел тимът бележи четири пъти на игрището на колоса от Лима.

Мини-Биелса, както вече го наричат, въвежда видеоанализи, изисква детайлни доклади за съперниците от последните им пет мача, включително как се нареждат на статични положения, как изнасят топката. Подготвя се за мач със седмици, снима всяка тренировка на своите и я гледа в часовете след това.

Все нечувани неща в този клуб до неговото идване.

Сампаоли стига до трето място и класира отбора за Копа Судамерикана, но губи от Коло-Коло (Чили).

Тогава идва оферта от Спортинг Кристал, където вече води гранд - за първи път в кариерата си. Там хората са изумени от видяното в преките двубои с Коронел, свързват с него бъдещето.

Но щастието не е пълно - съпругата му го напуска, а са живяли заедно 20 години и имат две деца. Скандалите са постоянни, Хорхе няма време за нея и семейството - това е оплакването и. Мисли и живее само за футбол.

Обсебен е от играта. Докато тича в парка сутрин пуска в слушалките си пресконференции на Биелса, за да се готви как да се държи пред медиите. Когато не слуша ментора си, в ушите му звучи музиката на рокзвездата Патрисио Фонтанет от родната му Аржентина.

Вманиачен фен е на неговите песни, като голямата татуировка, която днес виждате изпод ръкава на тениските му, е с обложка на негов албум. До рисунката има надпис: "Аз вярвам, че образованието е борба, а мълчанието не е мой език".

При идването си в Спортинг Кристал казва, че в клуба трябва пълна промяна. Говори за революция. И формулира мотото си, което следва и до днес:

"За успеха трябват 70 процента класа, 20 процента сърце, 10 процента физическа и тактическа работа".

"Пивоварите" обаче не играят добре и сезонът тръгва тежко. Грандът отпада рано от Копа Либертадорес и отборът се обръща срещу енергичния си, темпераментен и понякога избухлив треньор. Нищо, че за Сампаоли това е дебют в най-силния турнир на континента, а и начело на тим с такъв статут.

След 17 кръга е последен в класирането. Пак съдба - уволняват го на деня, в който се навършват точно пет години от пристигането му в Перу (дали пък не са основателни съмненията на майка му тогава?).

Директорът на Спортинг Кристал Франсиско Ломбарди, който подпечатва раздялата им, си спомня:

"Той искаше да направи революция, но клубът не искаше да се промени. Старата система бе давала резултати в Спортинг над 20 години и мнозина тук, не само играчите, не приемаха промените. Това бе урок за мен - човешкият фактор във футбола невинаги е решаващ, ние с Хорхе си допадахме много и аз знаех, че е голям треньор."