Машината от "Гудисън", която Европа не успя да види

Отборът се стабилизира, но никой не вярва, че може да постигне големи неща. Това е до октомври, когато на "Анфийлд" се случва малко чудо. "Карамелите" печелят с 1:0, което не е било от 14 години! Последната победа на Евертън на този стадион съвпада и с титлата от 1970-а!

И тогава изведнъж вярата се настанява в сърца и умове. Кендъл и бригадата му се променят, този отбор започва да обръща мачове, да е еднакво ефективен в това да надиграва напълно съперниците с футбол по земята, граден от Питър Рийд, Стивън, Шийди и останалите, и да те засипва с мощ и центрирания, при които Греъм Шарп и Анди Грей почти не могат да бъдат опазени. План А, но и план В. Отбор, който маха всички препятствия по пътя си, изпълнен с решимост.

"Имахме двете най-важни неща за успех - спомня си покойният вече Кендъл. - Можехме да играем отличен футбол по земята, с бързи пасове и няколко много технични играчи. Но и бяхме корави, не се плашехме от никого и имахме характер. Отбор, пълен с лидери."

Евертън смазва Манчестър Юнайтед с 5:0, а после довършва дубъла си над Ливърпул в победи в първенството за един сезон. През февруари вече всички вярват, че чудото е възможно.

На 6 май 1985-а "Гудисън Парк" се пръска и едва побира всички, които искат да влязат. Хора висят от огради и козирки. Само 16 месеца след ужасно тягостната вечер срещу Ковънтри, стадионът е океан от еуфория. С 2:0 над Куинс Парк титлата е спечелена, а разликата пред втория Ливърпул е убийствена - 13 точки!

Това е карамелената глазура на сезона. Но най-ярките мачове са други. Освен разгрома срещу Юнайтед и двата успеха над Ливърпул, изпъкват двете полуфинални битки срещу Байерн в турнира за КНК през април.

"Отидохме в Мюнхен като аутсайдер, разбира се - спомня си в автобиографията си Кендъл. - Нямахме голям европейски опит, съперниците ни преди тези мачове бяха сравнително непознати и не от висока класа. Но насреща бе гранд на Европа. Свършихме невероятна работа, не им дадохме почти никакъв шанс и ги ограничихме да бият отдалеч."

Пред 67 000 в Мюнхен, мачът завършва 0:0. В червеното на Байерн играят Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Лотар Матеус, Сьорен Лерби, Михаел Румениге, Людвиг Кьогъл, Дитер Хьонес...

Но защитата от Саутъл на вратата, Пат ван ден Хау вляво, Гари Стивън вдясно и централната двойка Кевин Ратклиф - Дерек Маунтфийлд, не трепва.

Реваншът е вероятно най-великият мач, игран някога на "Гудисън". Дитер Хьонес извежда Байерн напред и полувремето завършва 0:1. На Евертън му трябват два гола, както и да не допусне баварците да вкарат.

"Направо ги смазахме - спомня си Анди Грей, нападателят, който започва като титуляр до Шарп. - Голът дойде бързо - в 48-ата минута Шарпи скочи на близката греда след тъч на Гари Стивънс и изравни. Второто попадение бе повторение, само че вкарах аз. Накрая Тревър Стивън ги довърши на контраатака."

Стадионът ще експлодира. В тези 45 минути Евертън играе невероятен футбол, смазва далеч по-опитния и пълен със звезди съперник.

Според Удо Латек, треньор на Байерн тогава "този тим е най-добрият в Европа".

На 15 май 1985-а, само 9 дни след празненствата с титлата, Евертън печели и КНК, като бие с 3:1 Рапид Виена в Ротердам. От 39 000 на трибуните над 25 хиляди са феновете от град Ливърпул. "Тофитата" - карамелените бонбони, вече разпространяват аромата си из континента.

И са готови да атакуват най-важната купа...

Е, да - сезонът завършва с малко разочарование, след като е загубен финалът за Купата на ФА, където Юнайтед си отмъщава за три загуби през сезона и печели с 1:0 след продължения. Но Кендъл се заканва - едва сега започваме!

И до днес евертънските фенове не прощават на Футболната асоциация, че финалът срещу Юнайтед е насрочен за съботата след този с Рапид, който е в сряда. Има достатъчно дати след това, чак до края на май. Продълженията довършат "карамелите", въпреки че съперникът е с 10 души след изгонването на Кевин Моран. Евертън просто няма сили.

10 дни по-късно Кендъл гледа невярващо и в шок, както и цяла Европа. Кадрите от "Хейзел", където финалът за Купата на шампионите се превръща в трагедия и загиват 39 фенове на Ювентус. Мениджърът на Евертън е един от първите, който се свързва на следващия ден с хората от Ливърпул, за да им заяви готовност за подкрепа в трудния момент - цяла Европа е настръхнала срещу английския футбол и "червените".

Но Хауърд още не знае, че мачът в Брюксел ще изгори крилете на най-голямата му мечта. Клубовете от Англия нямат право да играят в турнирите на УЕФА за пет години. Това е присъдата.

Кендъл е разбит. Той мисли за напускане на клуба, а и на страната. Близо е до Барселона, но в последния момент се отказва от работата, която поема Тери Венейбълс.

"Хейзел" ми повлия страшно силно - отново цитати от автобиографията на мениджъра. - Европейските вечери ми липсваха, самото усещане да премериш сили с отбори от други страни, да покажем какво може този състав. Наказанието на английските отбори бе ужасен удар за всички, а в този момент в Първа дивизия играеха вероятно поне пет тима, които можеха да се борят за Купата на шампионите на континента."

Тази въпросна купа, с големите уши, която изкушава всеки играч и треньор във футбола, е спечелена 7 пъти от английски клубове в 10-те години преди "Хейзел".

Четири пъти го прави Ливърпул, два пъти Нотингам Форест на Брайън Клъф, а веднъж - Астън Вила. Доминация, близка до терор. Но за шампионския Евертън на Кендъл, европейската мечта свършва в Брюксел.

Мениджърът остава, въпреки че му се заминава, както се пее в един хит у нас. Нещо в него е пречупено, но все пак има любовта на хората от улиците край "Гудисън".

Отборът се запазва и Евертън тръгва за нова титла. Изглежда, сякаш Ливърпул е разколебан - съвсем обяснимо след "Хейзел", оставката на Джо Фейгън и назначаването на Кени Далглиш за играещ мениджър. Никой не вярва, че "червените" ще се борят дори за титлата през сезона.

И до средата на февруари изглежда, че титлата отива при актуалния и притежател. Особено с победата на "Анфийлд", пратила Ливърпул на цели 8 точки след лидера.

Но нататък Евертън губи Саутъл със счупен крак, както и Кевин Шийди с тежка травма. Добавени към Питър Рийд и Маунтфийлд, които отсъстват от Нова година, това е на практика половината титулярен състав. И с фотофиниш, в последния кръг, "сините" губят титлата за сметка на "червените".