Бразилците на Кени Далглиш

Най-лошото нещо в това съседите ти да спечелят титлата е, че не можеш да се отървеш от хвалбите им из кръчми и улици цяло лято.

Натякват ти го, перчат се пред теб с медалите си, нямаш минута покой.

Когато през май 1987-а Евертън гордо боядиса град Ливърпул в синьо, на феновете на "червените" им се искаше ваканцията във футболния календар да не свършва. Вместо доза оптимизъм, те научиха за продажбата на Йън Ръш в Ювентус и загубиха основната опора в надеждата си - головата машина, която символизираше успеха на Ливърпул в предходните 5-6 години.

С две думи - лятото не бе кой знае колко слънчево за "червените" души в Мърсисайд. Те не знаеха още, че им предстоят 10 месеца на уникален футбол, който никога няма да бъде надминат като качество на този стадион. Предстоеше им да се насладят на елегантната доминация на "Бразилците на Кени".

Ръш бе заменен още във втората половина на предния сезон от Джон Олдридж - близнак по визия, доказан нападател, а и скаусър - човек, който е и фен на отбора, не само играч.

Олдо бе прекият заместник на Ръши - и "Коп" бе спокоен поне за това, че ще има кой да вкара топката в мрежата. Но ако се намери достатъчно креативна сила, за да може тя да стигне до мустакатия нападател (новият мустакат нападател).

В един и същ ден в края на юли играещият мениджър Кени Далглиш, който вече бе решил да се концентрира основно върху тези си функции и да не влиза на терена по екип, представи на "Анфийлд" Джон Барнс от Уотфорд и Питър Биърдсли от Нюкасъл. Двамата се снимаха заедно пред тухлената ограда на "Коп" и на терена.

Селекцията през това лято бе завършена с привличането на Рей Хаутън от Оксфорд. Така в рамките на календарната 1987-а Далглиш доведе в Ливърпул петима:

Найджъл Спакмън от Челси струваше 400 000 лири и трябваше да е готов да замества Рони Уилън при честите му травми.

Олдридж струваше 750 000 лири от Оксфорд.

Те двамата дойдоха още през януари и февруари. През лятото ги последваха трима.

Биърдсли бе най-скъпата покупка за около 1,8 милиона, а Барнс струваше 900 000. За Хаутън бяха платени 825 000 на същия клуб.

Така Крал Кени реинвестира 3,2 милиона лири, получени от Ювентус за Ръш, както и още около милион, получен от Пол Уолш (преминал в Тотнъм), Джон Уорк (в Ипсуич), Джон Макгрегър (Рейнджърс) и още няколко играчи, които напуснаха "Анфийлд".

Дни преди старта на сезона, който феновете очакваха с притеснение заради отличната сработеност и мощ на Евертън, както и неяснотите около този нов ливърпулски тим, дойде още една новина, която по-скоро спадаше към лошите.

Подпора в скелето под трибуната "Коп" се срина и секторът трябваше да бъде затворен за сериозен ремонт. Това наложи Ливърпул да пренасрочи мачове и първите три от сезона да бъдат изиграни навън. Допълнително усложнение.

На 15 август 1987-а новият отбор на Кени, променен чувствително спрямо състава, който излиза всяка събота в предишните години от 80-те, за първи път се появява на терена в официален мач.

Арената е "Хайбъри", облян в слънце, пред 55 000 фенове на Арсенал, които съвсем сериозно се надяват на титла през тази година.

Техният тим е пълен с класа, а само преди три месеца е победил точно Ливърпул на финала за Купата на лигата. Изобщо - старт, който едва ли е идеален, ако имаш съвсем подновен тим и съмнения в това как ще реагираш на разочароващия предходен сезон.

В сивия си екип за гостуване обаче Ливърпул изнася спектакъл, като на моменти не дава топката на домакините. Барнс и Биърдсли са в сърцето на всичко, а Стив Никъл - отбелязал победния гол с глава, показва как може да играеш на поне 4 позиции едновременно.

Той е невъзпятият герой на този отбор - ляв или десен бранител, полузащитник, крило... Голмайстор. Шотландецът е навсякъде.

Джон Олдридж вкарва другото попадение след триходова комбинация, минала през Биърдсли и Барнс. Ливърпул отправя първото си послание - 2:1 на терена на Арсенал.

Следва шоу на "Хайфилд Роуд", където Ковънтри е отнесен с 4:1. Никъл, който номинално е бранител, бележи още два пъти. Олдридж и Биърдсли добавят другите голове, а мениджърът на домакините Джон Силет казва след мача: "Това е най-добрият футбол, който съм гледал тук. Защо не избраха друго място, където да го покажат!?".

Почакай, Джон - ще има и други места, където да го правят...

Съставът рядко се променя през следващите седмици. Брус Гробелаар е на вратата, Никъл е вляво, Венисън - вдясно на отбраната. Алън Хансен командва центъра на защитата и е с лентата на капитан. Рони Уилън (или Спакмън), Стив Макман (или Мьолби), Биърдсли, Хаутън, Барнс, Олдридж.

Национални играчи, британци, хора с характер, но и огромна индивидуална класа.

В третия кръг Уест Хем спира Ливърпул с 1:1. След което започва серията.

Кени и неговият отбор се прибират на "Анфийлд" на 12 септември за първото си домакинство за сезона. 2:0 над Оксфорд, след което идват още две победи - 3:2 над Чарлтън и 4:1 над Нюкасъл.

Дарби и Портсмут получават по четири безответни гола, за да дойде девети кръг, в който Куинс Парк, лидер в класирането, гостува на "Анфийлд". Ливърпул е с мач по-малко и изостава на 2 т., като головата му разлика обаче е убийствена: 24:6.

КПР е на върха с няколко английски национали в състава - Дейвид Сиймън, Пол Паркър, Тери Фенуик, Мартин Алън... Това е денят, в който "Коп" вече няма съмнения в този "самба" отбор в червено. Барнс разнищва съперника, вкарва два пъти, съборен е и за дузпа, която Олдридж реализира. Той пък чупи рекорд на клуба - това е девети пореден мач от първенството, в който не пропуска да се разпише.

Ливърпул излиза на върха със стил - с 4:0 в трети пореден мач! Следват още две победи, като едната е над шампиона Евертън във велико дерби на "Анфийлд", след което "червените" вече категорично са лидери и кандидат номер едно за титлата.