Как Сунес Славния заби знамето в сърцето на врага

"Сега ще ти покажа кой е инвалид, нещастник такъв - помислих си. - Просто чаках удобния момент, взех знамето и тръгнах да тичам..."

Една от великите истории на футбола - не само на Балканите, и до днес се преразказва и украсява. В Истанбул няма човек, който да не се разпали, ако го питате за нея. Но има опасност да ви набият. Или пък - ще ви почерпят, широко усмихнати.

В онази вечер през май 1996-а Греъм Сунес прави нещо, което никой турски запалянко няма да забрави, докато в страната има поне един запалянко. Тоест - ще се помни винаги.

Шотландецът е назначен за треньор на Галатасарай в началото на сезон 1995-96 г., след като не успява да заеме поста в Мидълзбро. Сунес още се възстановява психически от провала като мениджър в Ливърпул, а физически - от преживяния инфаркт по време на този престой.

"Какво правят шефовете на Галатасарай, защо назначават инвалид?", захапва здраво вицепрезидентът на врага Фенербахче. Сунес си трае.

Все пак не е в свои води. Нищо, че славата му от годините като играч, а и като мениджър в Ливърпул и Рейнджърс, не е на човек, който преглъща такива обиди без бой.

Сезонът не върви идеално. Трансферите на Греъм са рисковани - Бари Венисън и Майк Марш идват от Ливърпул, Дийн Соундърс - от Астън Вила, Улрих ван Гьобел - от Фейенорд, а Брад Фридъл - от Брьондби. Звездна селекция, а и в Галатасарай вече има няколко турски национали, които са със статут на асове в родината им.

Но комуникацията е трудна, а правилото за само трима чужденци ограничава избора на новите в стартовия състав. Марш си заминава още през октомври, Венисън - през януари.

Загубата от Фенербахче настройва фенове и медии срещу Сунес. Още към края на ноември Чим-бом на практика е извън играта за титлата. След първата половина на сезона критиките стават особено ожесточени, а Греъм предприема промени.

Единственият от новите, който играе на ниво, е Дийн Соундърс. Но лидерите са твърде далеч напред, та цялото внимание се насочва към турнира за купата.

На четвъртфинал съперник е Бешикташ, в два мача. Първият у дома завършва 0:0 и реваншът е "ден на истината" за отбора и Сунес. Ариф Ердем, един от турските национали в тима, вкарва два гола и Галатасарай взима дербито със сладко 2:1 на терена на врага.

На полуфиналите наглед трябва да е по-лесно - Самсунспор е между Чим-бом и финала. Но след първото полувреме резултатът е 1:1, а стадионът - притеснен. Соундърс се намесва - 3:1 преди реванша.

А той е кошмарен. Сунес описва последните минути, в които домакините водят с 1:0, като "филм на ужасите". Но отборът му устоява и е на финал.

Отново в два мача. Срещу Фенербахче.

Истанбул, както и цялата страна, живеят с предстоящите дуели, а дори BBC предприема експедиция до Босфора, за да заснеме филм за това как шотландската легенда Греъм Сунес се готви за най-горещото предизвикателство в кариерата си на треньор.

Първата среща е на "Али Сами Йен" - бърлогата на Галатасарай. Соундърс вкарва рано, а 24 285 запалянковци на малкия стадион полудяват. Има само около хиляда гостуващи фенове. Резултатът е запазен и Сунес завежда своята бригада на реванша, вече в дома на врага.

Преди мача от Фенербахче отново иронизират големия съперник за избора му за треньор. Греъм отново преглъща.

Не е в позиция да отговори подобаващо, не знае добре език, има притеснения и какво ще стане във втория финал - би изглеждал глупаво, ако загуби трофея.