Как Сунес Славния заби знамето в сърцето на врага

Ранен удар за него идва с гола на Айкут - 1:0 за Фенер. Продължения, в които Брад Фридъл прави чудеса, това е най-добрият му мач за Галатасарай.

Пет минути преди да се стигне до дузпи, се намесва пак обичайният заподозрян - Соундърс. 1:1. Купата е за Чим-бом!

Играчите и треньорите са пред малобройната гостуваща агитка, която им връчва огромен флаг. Всеки го вее, редуват се, пеят с феновете.

Тогава Сунес полудява - вижда онзи омразен тип от Фенербахче, който го е обидил. Зърва го до тъчлинията, седящ невярващо в костюма си, гледащ с омраза към празненството на Галатасарй.

Лудият Греъм тръгва да тича. Не изглежда като инвалид... Грабва знамето и го забива в центъра на терена. Един, втори, трети удар в земята, преди да успее да го закрепи и да прониже игрището с него - и сърцето на Фенербахче едновременно с това.

"Не мислех. Не знаех какво става. Загубих напълно представа къде съм - просто ми дойде отвътре", казва днес Сунес с усмивка.

Полицията го спасява, но стадионът буквално се тресе и летят всякакви предмети. Награждаването се бави цяла вечност, играчите и треньорът на гостите са прибрани дълбоко в недрата на стадиона.

"Към мен се приближиха шефовете на Галатасарай - разказва треньорът. - Мислех си - сега ще ми съобщят, че съм уволнен и на следващия ден съм на самолета към дома. Вместо това те ме целуваха, прегръщаха и казаха, че това е велик момент в историята на клуба. В тази вечер целунах повече мъже, отколкото в целия си живот."

Медиите са критични - поведението на Сунес е наречено "криминално" с оглед на напрегната ситуация.

Но феновете на Галатасарай са на обратното мнение. За тях той вече е със специален статут и кръстен Ulubatli - нещо като Славния, Безстрашния. Това име носи Ulubatli Хасан, който е отомански герой, забил знаме насред обсадата на Константинопол през 1453-а. Той се качил на крепостната стена и сложил там флага, преди да бъде надупчен с 27 стрели.

Е, поне съдбата на Сунес не е така трагична.

Преди година агитката на Галатасарай го почете с хореография, отбелязвайки 20-ия юбилей от паметния ден на стадиона на врага.

Любопитно, самият шотландец не смята, че това е най-напрегнатият момент във футболно съперничество, който е виждал в богата си кариера на играч и треньор.

Наскоро в откровения пред сайта Player`s Tribune, Сунес разказа коя история го е впечатлила най-много в дербита, които е играл.

Виждал е Ливърпул - Евертън. Мидълзбро - Нюкасъл. Шотландия - Англия. Тези, като играч.

Като наставник е бил част от Рейнджърс - Селтик, Бенфика - Спортинг и споменатото турско свирепо съперничество.

"Когато чуя за вражда във футбола, сещам се за първото ми дерби на Северен Лондон като играч на Тотнъм - казва обаче коравият тип. - Това бе нещо неописуемо. В този ден 250 000 се събраха около "Уайт Харт Лейн", въпреки че стадионът ни побираше едва към 50 хиляди.

Някакви фенове на Арсенал се качиха върху автобуса на отбора им и опитаха така да влязат на трибуните, надявайки се, че полицията няма да спре рейса. Висяха отвсякъде. Край стадиона в този ден бе война, нещо невиждано. Не мисля, че някога съм усещал по-голямо напрежение и адреналин от футболно съперничество. А, да - а и загубихме..."

Това е. Завоевателят на Истанбул може да разкаже доста истории от близо 40 години във футбола на терена и край него.

Онази от май 1996-а остава паметна за света. А за Истанбул - разделителна линия на два свята. В единия Сунес е герой.

В другия - фигура на омразата. Но поне за всички е ясно, че не е инвалид...

Един инвалид не може да тича толова бързо и с такова огромно и тежко знаме в ръце.