Дните, в които "алармата на срама" звънеше за Зидан

Донякъде и Липи е виновен за това, което сам признава по-късно.

Той поставя французина в ролята на плеймейкър в схема 4-3-3, като от двете му страни са Конте и Дешан, двама работяги, които не се щадят за отбора. Но в тази роля Зидан е далеч от вратата. При 4-3-3 плеймейкърът трябва да е дълбок, тоест - да е нещо като Пирло от по-късните му години в Милан.

Това е единият проблем. Другият е, че Юве е машина, изградена с години. И играта често минава край новото момче, защото никой няма време да го чака да обработи топката и да я разпредели. Тя се изнася светкавично и стига до нападателите.

В медиите е пълно с критики - включително и "пари на вятъра" или "недоказани играчи в европейския шампион".

Тогава се случва инцидентът с Конте. Той разкъсва връзки на коляното в мач на Италия с Грузия и щабът на Юве сяда да мисли. Липи решава да смени схемата на 4-4-2, което дава нови сили на Зидан. В този момент дори не е сигурно, че той има титулярно място - например срещу Рапид в Шампионската лига дори не се появява като резерва.

В новата схема французинът става номер 10. Другата промяна е, че е извикан на честен разговор с Липи - този Генерал, който рядко хаби приказките си.

"Тук не можеш да седиш и да размишляваш върху това дали си достатъчно добър, дали ще се провалиш или ще успееш. Просто излизаш и побеждаваш", казва му треньорът. Зидан разбира добре - никой няма да те чака да се учиш как да си част от Ювентус, защото конкуренцията ще те изяде.

Първият мач в новата схема е срещу Интер, който е страхотен отбор в този момент. Владимир Югович вкарва за 1:0, а Зидан забива невероятен гол от 25 метра за 2:0 с левачката. Това е първият мач, в който тифозите виждат истинският Зизу.

Той атакува директно отбраната на съперника с крачката и дрибъла си, като топката не се отделя от краката му. Има сигурност с още трима полузащитници наоколо, свободен е да мисли за гол, за атака.

Една отбита топка след корнер и - шутът му пронизва ъгъла. Това е вечерта, в която Зидан и "Деле Алпи" приключват увертюрите и разговора на флирта, като преминават към целувките. Любовта е факт.

Изведнъж в Италия се пише за "гения с огромни обувки", "фантазистът, който умее всичко" и новата суперзвезда се ражда. В следващите месеци Зидан е постоянен като виното на вечеря в италиански дом.

"Гадзета дело спорт" публикува по нещо за него всеки ден.

Френският "Екип" праща репортери в Торино, за да следи всичко около новия лидер на нацията. Пише се дори за това как съседите му са възхитени от Зизу, който бил "тих и приятен човек", докато предишният наемател на същата къща - продаденият Джанлука Виали, бил шумен и досаден купонджия.

На 23 април 1997-а кулминацията на един великолепен сезон е достигната. Зидан играе феноменално, а Аякс е разбит с 4:1 на "Деле Алпи" в полуфинал за Шампионската лига.

Това е футбол от друга планета. Плеймейкърът подава за три гола, след което вкарва последния. Насреща не е кой да е, а финалистът от предишните две издания на турнира. Зидан отказва Аякс, а пресата в Европа полудява по него. Суперзвездата вече е факт.

Юве става шампион с две точки пред Парма, но е спечелил титлата три кръга преди края. На финала на Шампионската лига губи от Борусия Дортмунд, а Зидан, с травма в глезена, не играе на нивото от последните месеци.

Нататък исторята на Зизу е позната на всички. Той е епоха във футбола и спечели всичко, което може да се спечели.

"Липи бе като просветление за мен - разкрива легендата в интервю за онзи първи сезон в Юве. - Преди да отида в Торино гледах на футбола като на забавление, с което си изкарвах заплатата. Липи ме накара да разбера какво е да се трудиш и жертваш за нещо, което си заслужава. Да се концентрираш и канализираш таланта си за успехи, за трофеи."

Думите на Дешан от предходното лято се оправдават. Тогава, след трансфера на Зизу в Юве, той казва пред френския "Екип":

"Зинедин ще изпита големи трудности в Торино, но Липи е способен да го направи най-добрия играч в света.".

Така и става.