Никой не ме обича. Но съм световен шампион и достоен за "Оскар"

Изобщо... Лебьоф не е по вкуса на всеки, но изобщо не му пука. Участва и в първия си филм - Taking Sides, докато още е играч на Челси. Там се запознава с Харви Кайтел и му споделя: "И аз ще стана звезда в Холивуд един ден, имам талант."

Но през тези години в Лондон, в които печели четири трофея с клуба си, истинските триумфи идват в едно друго синьо. Това на родината. Не и без скандал.

На Мондиал 1998 Франк е резерва, а двойката в защита е Лоран Блан - Марсел Десаи. За Лебьоф това е ОК, поне не дава интервюта да е обратното...

До полуфинала с Хърватия. Тогава една провокация на Славен Билич предизвиква много пресилен червен картон на Блан и резервата става от скамейката. Има 18 минути, в които Франк не допуска грешка. След края осъзнава - трябва да играе на финала!

Но нещата, които са се случвали около тези два двубоя в лагера на "петлите", далеч не са само това, което видяхме пред телевизорите.

"В съблекалнята ме чакаха врагове - разказа наскоро в скандално интервю Лебьоф. - Десаи и Дешан, лидерите на отбора, не ми проговориха. Видяха, че се прегръщам с Билич след мача и целият отбор бе настръхнал срещу мен.

В петте дни до финала никой не ми каза и дума, включително и Жаке. Това бяха най-гадните часове от живота ми, особено в деня на мача с Бразилия.

А вечерта цялата нация очакваше да опазя Роналдо!".

Отново липса на любов към Лебьоф... Куриозно, двамата с Десаи, а и с Дешан, никога преди това интервю не са проявявали неприязън. С Марсел дори играят 2 сезона рамо до рамо в Челси и изглеждат приятели.

Жаке коментира думите на Франк в интервюто като "Изглежда е усетил неща, които другите не сме видяли и чули...", като загатна, че нещата не са били точно така.

Лебьоф опази Роналдо и Франция спечели с 3:0, с което вдигна световната купа. Първата мечта на момчето от рибарското предградие на Марсилия е факт.

Две години по-късно Франк бе в състава, спечелил и Евро 2000. Част от тази златна генерация, прегърнат с останалите, за които твърди, че са го зачеркнали преди онзи финал в Париж. Изобщо - мистериозен тип е този Лебьоф...

След 2001-ва напусна Челси, поигра в Марсилия и отиде в Катар, за да спечели последните пачки с долари в кариерата си.

Човекът, който слага край на престоя му там е Клаудио Раниери, който решава, че е време на негово място да заиграе едно момче, в което е бъдещето - Джон Тери. И постепенно става ясно, че той ще играе повече, а Франк - по-малко.

Французинът не приема, че английският младок е по-добър. Че как е възможно? Той е световен шампион!

През 2005-а Лебьоф изживява първата си тежка криза. Изпада в депресия и посещава психиатър, след като се развежда, губи баща си и спира с футбола в един и същ месец. Не знае какво ще прави с живота си, въпреки банковата сметка, която му позволява да има доста сериозен избор...

След няколко месеца заминава за Лос Анджелис и тръгва да преследва следващата мечта. Записва се на актьорски курсове в института "Лий Страсберг" и вече е на една ръка разстояние от Холивуд.

Дори започва да играе във футболния тим Холивуд Юнайтед, редом с Вини Джоунс, Джейсън Стейтъм и още звезди от киното. И пак куриоз - с Вини имат стара закачка, след като в един от първите мачове на французина в Англия, коравият капитан на Уимбълдън му прави цицина, колкото топка за голф.

Започва да става част от "маята на Холивуд", канят го в епизодични роли, като си пази първия хонорар за една от тях - 100 долара.

Приема и малки роли в театрални постановки. Тръгва по пътя на актьор смело.

Пробивът идва в "Теорията на всичко", като месец след огромния успех на филма, в интервю за BBC типично самоувереният Лебьоф обявява:

"Кое да избера между световната купа и роля във филм за "Оскар"? А защо да избирам, когато мога да имам и двете!?".

Вероятно, наистина може. Дотук Франк загражда успешно мечтите си с кръгче и гриф "изпълнено"