4 неразказани истории за Жил Вилньов

Когато един пилот се превърне в мит, понякога човешкият елемент се губи. Историите за него се разказват и преразказват, представата за него в съзнанието на милиони се фиксира и след това е невъзможно да бъде променена.

Четем за него, гледаме стари кадри, мислим си, че го познаваме, но понякога нямаме поглед върху цялата картина.

Алън де ла Планте

Жил беше като магнит за спонсорите, не само защото беше пилот на Ferrari

Жил Вилньов, който вчера щеше да навърши 65 години, и до днес е смятан за един от най-добрите пилоти в историята на Формула 1.

Той е национален герой за канадците и легенда сред тифозите, верните фенове на Ferrari. Той се издигна и падна на земята като Икар, трагичен герой, още една жертва на спорта, отнел някои от най-добрите пилоти на върха на възможностите им.

Ники Лауда го нарече „най-лудият дявол, когото съм срещал”, а битката му с Рене Арну за второто място в Гран при на Франция през 1979 остава в историята като най-оспорваното надбягване във Формула 1.

Като подарък за феновете на Жил ви предлагаме четири истории за него, разказани от хора, които са го познавали добре.

Започваме с фотографа и писателяАлън де ла Плант, който написа книга за Жил и шест години е бил негов личен фотограф.

- Избрал съм история, която не е сред най-популярните за Жил – разказва Де ла Планте.

– Жил беше като магнит за спонсорите, не само защото беше пилот на Ferrari. Един от тези спонсори беше компанията Midas Muffler. Жил и Гастон, неговият ментор и мениджър, летяха от Монреал до Торонто, за да участва Вилньов в снимките на реклама за компанията. Аз и Лен Коутс заедно с Жил обсъждахме да направим книга за състезанията във Формула 1 – Лен с помощта на Жил трябваше да напише текста, а аз да осигуря снимките.

„Но тази история всъщност не е за рекламата, нито за снимките на рекламата. Когато сесията приключи, аз и Лен трябваше да откараме Жил и Гастон до хотела им. Лен караше евтин кафяв седан Dodge Colt. Когато Жил и Гастон излязоха от сградата, Гастон се приближи до Лен и му каза в никакъв случай да не позволява на Жил да кара. Но вече беше късно – Жил беше взел ключовете и се метна на шофьорското място. Двамата с Гастон седнахме отзад, а Лен – до Жил. Вилньов запали двигателя и се усмихна, след което на празен ход даде такава газ, че реших, че двигателят ще се разпадне. Бях сигурен, че ни очаква страхотно пътуване".

Факт

Ники Лауда го нарече „най-лудият дявол, когото съм срещал”

Tweeeet me!

„Валеше съвсем лек дъжд, а Жил караше по-бързо отколкото колата можеше да издържи. Излязохме на „Еглингтън авеню”, където имаше сериозен трафик и Лен се поуспокои. Но Жил качи десните колела на банкета и даде още газ. Колите, покрай които профучавахме изобщо не помръдваха, сигурно от гледната точка на шофьорите им, ние сме били като размазано кафяво петно. Взехме няколко завоя напълно убедени, че няма как да завием и ще се разбием в някоя сграда. Лен беше замълчал с глупав израз на лицето, а Гастон само се усмихваше леко. Точно пред хотела Жил видя свободно място за паркиране и се засили натам, секунда преди да се разбием, той дръпна ръчната спирачка, колата се хлъзна и се намести на мястото между два автомобила. Жил угаси колата, хвърли ключовете в скута на Лен и влезе в хотела. Гастон седеше безмълвен, а Лен се опита да излезе от колата, но краката му не го държаха. А вратата не се отваряше – Жил беше спрял напречно между двете коли и беше качил предните колела на тротоара.”