4 неразказани истории за Жил Вилньов
Той е национален герой за канадците и легенда сред тифозите, верните фенове на Ferrari.
Продължаваме с друг фотограф от Формула 1 – Ричард Кели.
„Бях на пистата за Гран при на Канада през 1977, когато Жил пристигна, за да пробва колата на Ники Лауда. Това беше първият момент, в който Жил седна в болид на Ferrari, след като беше подписал с тима. Боксовете бяха празни, аз бях единственият там. Снимах как Жил получава гащеризона си, как се среща с механиците, как си говори с инженерите на тима. През цялото време се усмихваше, всъщност, нищо в този ден не можеше да го накара да не се усмихва. Беше невероятно щастлив.”
Ред е на Бети Веркил, която е работила за компанията Labatt – спонсор на Гран при на Канада и Формула Атлантик, където Жил печели всички състезания, в които участва.
Тя успява да го убеди да подпише с Labatt като негов личен спонсор пет минути преди Енцо Ферари да покани канадеца да тества болид от Формула 1. После Жил я кани да гледа Гран при на Монако през 1978 в бокса на Ferrari, а след това той и съпругата му Джоан трябва да отидат в двореца на бал, организиран от принц Рение и принцеса Грейс. Джоан приготвя на Жил смокинг и папийонка. И тук започва веселата част.
Жил: „Няма да облека това, хората ще помислят, че съм някакъв шибан келнер!” Бети и Джоан: „Жил, никой няма да те вземе за келнер, не се притеснявай.”
Бети: „В началото Жил не беше уверен, че европейците са наистина луди по Формула 1. В Канада той беше известен пилот, но се движеше необезпокояван с децата си Жак и Мелани и тяхното куче. В Европа обаче беше постоянно заобиколен от фенове. А когато стана пилот на Ferrari тифозите го боготворяха от първия му ден в Маранело. Бяхме прави: на онзи бал никой не го помисли за келнер.”
И накрая, историята на Валтер Волф.
За тези, които не са чували за него. Волф е бизнесмен от австрийско-канадски произход, който през 70-те години имаше собствен отбор във Формула 1 и за него са карали Джоди Шектър и Джеймс Хънт. Той е един и от спасителите на Lamborghini, когато компанията беше здравата закъсала.
Волф помни много истории за Формула 1, но има една, която му е любима: как е спечелил Ferrari 512 BB на бас с Енцо Ферари, сключен за резултатите от Гран при на Монако през 1977. Естествено, в историята участва и Жил Вилньов.
Даваме думата на Волф.
„Имахме къща в Южна Франция, а Вилньов ни беше съсед. Помолих го да докара моето 512 ВВ от Маранело, където колата беше за преглед и някакъв дребен ремонт. После се случва следното: Жил взима колата от Маранело и тръгва за Франция като кара така, сякаш гони световен рекорд за скорост. Когато спря пред вкъщи колата беше в състояние, което изискваше спешен ремонт. Трябваше веднага да я върна в Маранело – за нови спирачки, гуми, съединител, каквото още се сетите.”
Приятелите на Жил понякога си споделят такива истории, защото го помнят такъв – жизнен и див. И не винаги разказват всички подобни случки на медиите, защото искат да запазят нещо само за себе си.
0 коментара