Как мъничкият Бери се обедини и оцеля, пиейки бира

Съмнително е дали датата 1 март 2002 г. е паметна във вашия живот. Може и да няма с какво да сте я запомнили.

Е, разбира се, вързали сте и са ви вързали мартеници, както всяка година, но... Нищо различно.

Но за едно малко градче и неговия още по-малък и симпатичен футболен клуб, това бе исторически ден.

В онзи ден Бери бе обявен в адиминстрация и хората по улиците около стадион "Гиг Лейн" почти се бяха примирили, че това е краят на пътя.

Дейв Гифарт, който е свидетел на онези ужасни часове, а по-късно те променят живота му, разказва за Sportinglife.bg.

"Това е ден, който не можем и не бива да забравяме. Това, което го последва, бе едно феноменално усилие от страна на всички в клуба и около него, за да бъдат събрани парите и Бери да оцелее. В тези месеци на агония се роди нашият тръст - Бери Завинаги. Появи се, защото в онези ужасни времена усетихме колко много може да бъде постигнато със съвместни усилия."

Гифарт (долу вляво) днес е председател на Forever Bury - споменатия тръст. И преди да продължим да ви разказваме тази история за една общност, обединена около малкия футболен отбор от предградието на Манчестър, нека ви кажем кой е Бери в йерархията и историята на английския футбол.

Появява се през 1885-а, няколко месеца преди да обявим Съединение на Княжество България и Източна Румелия. Да, толкова отдавна има футбол на Острова и Бери е един от първите клубове.

Десет години по-късно е избран за член на Футболната лига, печелейки промоция от Втора в Първа дивизия в дебютния си сезон.

Големите успехи не закъсняват - през 1900-а година Бери печели Купата на ФА, което е най-голямото състезание по футбол в света тогава - 4:0 срещу Саутхемптън на финала.

Три години по-късно трофеят отново е прибран от този тим - 6:0 срещу Дарби Каунти, което остава и най-разгромният резултат на финал в турнира за цялата му история (долу - този легендарен отбор).

До 1958-а Бери е неизменно в една от първите две дивизии на пирамидата на английския футбол.

След това, и до днес, е основно из Трета и Четвърта лига, с изключение на кратък престой в Чемпиъншип. Статутът на клуба, далеч от парите и блясъка на първите два етажа, неизменно водят и до постоянните проблеми с финансирането.

Бери, с две думи, е типичният английски отбор от долните дивизии - той оцелява в очакване на по-добри времена, едър благодетел или някой младок с голям талант, който да донесе пари от трансфер в касата.

Връщаме се на Дейв Гифарт. От него тръгва всичко преди 15 години. Когато чува по радиото, че клубът е обявен в администрация и е на път да изчезне, той оставя работата си и отива на стадиона.

"Гиг Лейн" е едно също толкова типично английско стадионче, какъвто е и клубът. За да стигнеш до него минаваш край кметството, духовния колеж "Свети кръст", както и "Църквата на Англия" - още едно училище за доброволци, които искат да се отдадат на Бог.

Дейв и останалите ентусиасти са се отдали на Бери още в първите години от живота си. Местната футболна гордост има нужда от тях повече от всякога в онези дни след 1 март 2002-ра.

Днес Гифарт има пенсия, с която се издържа. Но в първите 14 от тези 15 години той получава по 1 лира на ден за доброволната си работа.

За този период той е обиколил офисите на над 8000 фирми и се е свързал по електронната поща с поне два пъти по толкова. И е успял да набави хиляди лири за тръста и за клуба.

Най-великото дело на Дейв за тези години е биреният фестивал. Да се каже, че клубът е оцелял заради него, е прекалено. Но общността около Бери, наричан надлъж и нашир из английските земи - The Shakers (Шейкърите, но и - Клатещите се), със сигурност се консолидира около проявата.

През тази година мина 12-ият бирен фестивал на Forever Bury. Събра 16 8000 лири за целите на привържениците. Членовете на сдружението са вече 650, те помагат с каквото могат и на футболния клуб. За 12 издания фестивалът е донесъл на Бери 131 000 лири, което е страхотна сума.

"Избрах си тази съдба - казва Гифарт. - Не можех да гледам как Бери загива. Първоначалната ми идея бе да отдам една година от живота си за каузата на клуба. Но когато основахме Forever Bury толкова се запалих, че това се оказа най-добрата работа, която някога съм имал!".

Работата си има и своите недостатъци, въпреки че Дейв не бърза да ги изтъкне.

"Не ти плащат и се налага да работи по 60 часа на работа. Срещнах се обаче с хиляди хора за тези години, а има и такива, с които съм контактувал само с имейли. И пак имам усещането, че ги познавам отлично."

Биреният фестивал е нещо като празник на града.

Пивовари предоставят кеговете с онази течност, без която футболът не е същото удоволствие. Цената е народна - по 2 лири на халба. Част от събраните средства отиват и за дарения - например на болници в града. Отдавна не само играта и феновете са цел на кампаниите на тръста.

Далеч преди да се появи фестивала, Бери е на ръба на смъртта в споменатия месец март преди 15 години. Кампанията SOS (Save our Shakers) е организирана и ръководена от Невил Невил. Човекът е легенда, както и делото му.

Той успява да убеди Кевин Кийгън и Алекс Фъргюсън, тогава мениджъри на Сити и Юнайтед, да наберат над 400 000 лири за спасяването на клуба.

Покойният днес Невил е баща на Гари и Фил, които познавате отлично от славните времена на Манчестър Юнайтед през 90-те години и първите на този век. Семейството е кръвно свързано с Бери.

Съпругата на легендарния бивш директор на клуба и майка на двамата братя Невил - Джил Невил, и до днес е секретар на Бери. Тя може да бъде намерена в скромните коридори на "Гиг Лейн", където ежедневно се труди за каузата.

Прави го от дълги години. Като Дейв, който отдели не една година от живота си, а вече 15, изцяло на каузата на клуба, без който не може.

Както и всички около този малък отбор.

Общността, която не допусна Шейкърс да иде в отвъдното.