Предпоследна глава от сладката приказка за Джиджи

Споменът за човека по бельо на терена, заобиколен от десетки хиляди фенове, може би не е първата ви асоциация с Буфон.

Но трябва да си спомним, че през 2001-ва той бе просто един обещаващ вратар на Парма, сочен в Италия като №1 на страната. Вече бе ходил на световното във Франция, но не игра. 

Оставаха не повече от 5-6 минути до края на мача, Рома водеше с 3:1 и бе шампион. А това в Рим се превежда като "лудост" и "истерия". Тифозите, с техните знамена и транспаранти, бяха по игрището и съблякоха Тоти, Батистута и останалите герои.

И сред тях - някой взе фланелката и шортите на Буфон! Нищо, че пазеше на гостите.

Така в някак гротескни последни секунди Джиджи доигра странния мач с обърната фланелка на полеви играч на гърба си, подхвърлена от скамейката, както и по бандаж...

Същото лято Ювентус плати за него 53 милиона евро. Най-скъпият вратар в историята - бе такъв тогава, такъв е и днес, отиде в отбора, където му бе писано да стане емблема. Юве и Буфон днес са синоними.

Колко вода изтече за тези години... И колко купи, титли и рекорди.

Преди седмица, след поредното скудето, Джиджи написа свой материал за в. "Ла Стампа":

"Спечелихме. Отново. За шести пореден път. Рекорд, споделен с Бардза, Киело, Лео, Стефан и Клаудио. Старите хора от отбора - естествено не на възраст, освен Бардзали (той наистина е стар).

Много хора предварително ни обявиха за шампиони. Не съм съгласен. Разбира се, бяхме фаворити заради успехите през последните години.

Но започнахме от нищото, борихме се, не сме получили нищо даром. Всеки отбор играеше на 100% срещу нас. Най-силните винаги са мразени...

...Имам шест последователни титли и общо 10. Да, 10, не се срамувам да го кажа.

Мисля за Павел Недвед, Алекс Дел Пиеро, Давид Трезеге, Мауро Каморанези, а след това идвам и аз. Всички избрахме да останем заедно в Серия "Б".

Да почетем черно-бялата фланелка, клуба, феновете. Изгубихме всичко, за да спечелим неща, които не могат да се измерят с нищо – уважение, обич. Надявам се ерата ни да не е свършила."

Буфон наистина не се срамува, че в Италия титлите на Юве са броени с две по-малко. Той си знае как ги е спечелил.

Когато клубът отиде във втора дивизия, Джиджи и споменатите лидери се събраха и решиха - емблемата е по-важна от парите. Една година долу, за да се върнем после горе по-силни отвсякога.

Годините си минават, от онова чорлаво хлапе по бандаж на "Олимпико" до днешния лидер-исполин на вратата на Юве станаха вече 16. Буфон тогава бе на 23, вече спечелил Купата на УЕФА, завършвал втори в първенството и играл за Италия.

Днес има всичко. Шампион 10 пъти (не 8, поне не и за него), световен първенец с Италия, взимал купи и трофеи постоянно, винаги, без засечка.