Зидан - един гигант от двете страни на барикадата
Историята на френския треньор в перспективата на финала в Шампионската лига е още по-интересна
Зинедин Язид Зидан може да се събуди на 4 юни с кралска корона на главата. Такава носи клубът, на който е треньор - Реал. Но Зизу, един от най-големите на новото време в играта, отдавна пише своя история. И има свое кралство.
В събота, на 3 юни, той ще изиграе поредната трудна роля в сериала за самия него. Ще бъде от двете страни на барикадата.
Базата във Виново, където се пишат рецептите за черно-бялата доминация в италианския и европейски футбол, френският магьосник тръгна към големия футбол преди 21 години.
Дотогава той бе талантливият дългуч с голяма крачка и странна способност да не пуска топката далеч от обувките си, който играеше в Бордо. Но никой не знаеше дали е достатъчно добър, за да блести и в покоите на Старата госпожа.
Ювентус превърна Зидан в звезда. Зидан превърна Ювентус от отличен отбор в почти непобедим такъв. И даде на машината на Липи аромат, какъвто до този момент често липсваше. Съперникът често бе мачкан и сгъван, но не и красиво пробождан в сърцето с гросмайсторски ходове.
Зизу разцъфна във Виново, посегна два пъти (и загуби два пъти) и към Големите уши, красящи най-важния трофей в клубния футбол. Стана и шампион на Европа и света с екипа на Франция, пак като състезател на Юве.
Между 1996-а и 2001-ва бе ерата на Роналдо, Фиго, Ривалдо... Но най-вече на Зидан. Технически, физически, с убийствената му осанка на лидер - той нямаше равен в първите години на новия век.
И е спорно дали мястото му не е в малката стаичка с най-великите, носили футболни обувки - при Пеле, Марадона, Кройф.
С Ювентус обаче Зизу изживя няколко големи разочарования, наред с лавината от успехи. Черното и бялото бяха подготвени като лентички, но не окичиха Купата на европейските шампиони ни през 1997-а (Дортмунд пое отговорност за това на финала), ни през 1998-а.
В Амстердам тогава Реал Мадрид се възцари, а Зизу гледаше невярващо, загубил два поредни финала.
0 коментара