Всичко започна с Реал - Ювентус

Всичко започна преди 31 години.

Тогава европейските турнири бяха Обетована земя и едва по 2-3 или най-много четири отбора от една страна стигаха до тях.

Шампионът бе в надпревара само с шампиони. Всеки от тях мечтаеше за трофея, независимо дали се казваше Реал, Стяуа, ЦСКА, Спарта Прага или Фенербахче.

Просто в елиминации от първи кръг до финала всичко бе възможно.

Вторият турнир бе на носителите на купи, като там играеха само тези отбори. Третият - УЕФА, бе приютил втория и третия в класирането на топ шампионатите, а в по-слабите - само вторите.

Всеки от тези мачове си бе обикновен двубой, като единствената разлика бе, че дните за тях бяха делнични, а не през уикенда. Международните мачове пак бяха солта и пипера на футбола, но не и някаква специална, опакована като продукт машина за пари.

Днес Шампионската лига е брандирана. Тя е марка, която Forbes оценява на около 113 милиона долара. А годишният оборот на турнира е 1,1 милиарда евро.

Как и защо стана трансформацията?

В началото бяха... двата отбора, които на 3 юни ще се срещнат в 63-ия финал на надпреварата. През лятото на 1986-а Реал и Ювентус станаха шампиони на своите страни и се стягаха за атака на купата на шампионите.

Година по-рано "старата госпожа" бе вдигнала трофея за първи път в своята история, но финалът горчеше - раната от 39-те загинали на "Хейзел" още бе отворена. Тогава бе победен Ливърпул с 1:0, но не резултатът изпъкваше.

Мадрид пък смяташе, че е въпрос на чест вече да спечели седмата си купа, след като не го бе правил 30 години. Успехите бяха от 50-те, а това вече бяха 80-те. За гранда бе въпрос на чест те да се върнат.

Предпоставките бяха налице. Английските отбори ги нямаше, наказани заради "Хейзел". А те бяха спечелили 7 от предишните 9 финала!

Ливърпул бе убийствен отбор. Страшилището на континента. Евертън бе шампион на Англия и фантастичен състав, който - ако не бе санкцията, би бил претендент за трофея. E, без англичаните, кой да е фаворит?

Първенците на Германия, Италия и Испания, разбира се!

Та - след гореизложеното ви е ясно защо Реал и Юве виждаха добър шанс да гонят финал през сезон 1986-87 г.

Мадрид и Торино хвърлиха традиционно сериозни пари за селекция, като в съставите им личаха Лаудруп, Платини и половината национален тим на Италия (Юве), и Хуанито, Уго Санчес, Хорхе Валдано и цялата Петорка на Ястреба, воглаве с Емилио Бутрагеньо (Реал).

В първия рунд Реал разби с общ резултат 5:1 швейцарския Йънг Бойс. Юве отвя Валур от Исландия с 11:0.

Жребият обаче ги срещна във втори кръг. Преди Нова година единият от двата колоса щеше да е извън играта.

"Това е ужасно - клатеше глава пред камерите на церемонията Джанпиеро Бониперти, президентът на Юве. - Невероятно е как някой от нашите два велики отбора няма да стигне четвъртфиналите. Трябва да се промени нещо, трябва да се помисли за система с поставени отбори и групи, както е на световното първенство за националните отбори."

Реакцията в Мадрид бе подобна - потрес и бунт. И назря идея.