Хубчев - лесната мишена

Не бяха минали и 20 минути от края на световната квалификация в Борисов, където България загуби с 1:2 от Беларус.

Пред камерата и микрофона на БНТ застана Петър Хубчев. Не му се говореше на човека, а и - познаваме го във футбола от над 25 години - той никога не е бил силен в медийните изяви, предпочита да говори с действия.

"Не смятам, че бяхме прекалено предпазливи. Отдавна знаехме как ще играе Беларус. Сбъркаха защитниците. Трябваше да влизат по-здраво в единоборства. Не смятам, че в предни позиции сме създали малко положения." С няколко думи, мрачен и видимо недоволен.

Ако след това бе видял социалните мрежи, щеше сигурно да си каже: Какво, по дяволите...?!

За щастие, едва ли Хубчев е завършил вечерта си, склолвайки из туитър и фейсбук.

Истината е, че поражението в Беларус не е сензация, а разочарование - не използвахме инерцията от победата над Холандия в София (2:0) и не се доближихме до лидерите в групата, които играха един срещу друг (Швеция - Франция 2:1).

Но не и изненада. В никакъв случай.

България няма отбор, който да бие наред, да взима мачове тип "боричкане и битка", особено навън и срещу съперници от нашето ниво - а този, кажи-речи, си е от нашето ниво. Поглеждате коефициентите на букмейкърите преди мача, става ви ясно - ставката за домакините е около 2,40, а за нашите - близо 3.

С други думи - не сме никакви фаворити.

Хубчев е лесна мишена, както е всеки треньор в България, особено на такъв публично значим пост като този на националния селекционер. Статуси, постове, ще има и критики в медиите сега: Защо играе Чорбаджийски? Защо пази Ники Михайлов? Защо онзи, а не другият е титуляр?

Ами, защото... Няма други - първи отговор, най-базов. Но не е само това.

Съвсем ясно е за какво говориха всички национали и треньорът им след мача - първият гол дойде след загубена битка с огромния "гардероб" на върха на атаката на Беларус и изпросена от него дузпа.

Грешката бе на Чорбаджийски, който единствен има габаритите да опази този мечок Лаптев. Не успя в случая, не го затвори добре, допусна дузпа - и оттам колата тръгна надолу. Но кой друг можеше да се справи по-добре? Колко централни защитници-българи има в топ отборите в първенството ни?

В Левски играе общо един - Александров, и то на такова ниво, че го освобождават след сезона.

В Лудогорец... Без коментар. Е кого да извика тогава Хубчев? Единствената алтернатива изглеждаше Николай Бодуров, също от ЦСКА. "Десет дни тренираме нещо и точно това сбъркахме за първия гол", мърмореха националите. Ясно е - Хубчев е направил необходимото стилът на Беларус, който е с ритната топка към огромния Лаптев, да бъде стопиран.

Но една индивидуална грешка скъса плана на парчета.

Вратар беше Михайлов, може да се каже, че при втория гол очаквахме по-добра намеса, въпреки прецизния удар. Но и тук обвиненията - "защо пази той", са запалянковщина. А кой да пази на националния?

Владо Стоянов е контузен. На вратата на ЦСКА и Левски са Китанов, Митрев и Кръстев (също контузен), но и тримата общо нямат 1/5 от опита на Михайлов, при всичките спорове и подхвърляния за това къде е пазил последния сезон.

Ще кажете - е има и други отбори! Добре, да приемем, че бъдат пуснати отличните в първенството централни защитници от Ботев, Верея, Славия (примерно). И те направят същите грешки, понеже са напълно неопитни и като нищо ще се притеснят от големия залог на мача. Тогава въпросите няма ли да са същите? Защо ги викат тия, къде играят!?

Ето ви и най-силният аргумент - тези хора, включително Михайлов и Чорбаджийски, изнесоха чудесен мач срещу Холандия през март. Чиста мрежа, победа, битка и "изяждане" на съперниковата атака. Ето затова селекционерът пак им се довери. И заради липсата на алтернативи (почти нулеви такива).

Стигаме до същината на проблема, която не е нито във вратаря, нито в младия Чорбаджийски, който теръпва ще се учи на голям футбол.